Зелениково (община Зелениково)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Зелениково.
| Зелениково Зелениково | |
| — село — | |
 Изглед към Зелениково и част от Гара Зелениково с църквата „Свети Георги“ | |
  Зелениково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Зелениково |
| Географска област | Торбешия |
| Надм. височина | 223 m |
| Население | 1906 души (2002) |
| Пощенски код | 1053 |
| Зелениково в Общомедия | |
Зелениково (на македонска литературна норма: Зелениково) е село в Северна Македония, център на община Зелениково.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на десния бряг на река Вардар в областта Торбешия непосредствено преди началото на Таорската клисура.
История
[редактиране | редактиране на кода]Между Зелениково и Гара Зелениково, на тераса над Вардар е открито неолитното селище Слатина.[1]
В XIX век Зелениково е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Зелениково е населявано от 195 жители българи християни.[2]
В 1895 година в селото е открита поща, която функционира до 1912 година. През 1922-1923 година пощата отново е открита и функционира до 6 април 1941 година.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зелениково има 112 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Зелениково (Zelenikovo) като село с неясен етнически състав.[5]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Х. Никола Минков от Бутово е български кмет на Буково от 29 декември 1941 година до 22 юли 1943 година. След това кмет е Атанас Блажев Велков от Скопие (19 май 1944 - 9 септември 1944).[6]
В 1961 година селото има 356 жители, а в 1994 – 709. Според преброяването от 2002 година селото заедно с разположената на един километър южно Гара Зелениково има 1906 жители.[7]
| Националност | Зелениково | Гара Зелениково |
| македонци | 697 | 930 |
| албанци | 0 | 1 |
| турци | 0 | 0 |
| роми | 61 | 0 |
| власи | 1 | 0 |
| сърби | 8 | 10 |
| бошняци | 0 | 190 |
| други | 4 | 4 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 54.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 октомври 2007
| ||||||||
