Здравко Йорданов
| Здравко Йорданов | |
| български виолончелист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2004 г.
|
| Националност | българин |
| Учил в | Национална музикална академия |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | виолончело |
Здравко Христов Йорданов е български виолончелист и музикален педагог, професор в Националната музикална академия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 5 април 1931 г. в София. През 1952 г. завършва виолончело при Константин Попов в Държавната музикална академия в София. В 1953 – 1954 г. специализира в Московската консерватория в класа на Мстислав Ростропович. От 1955 до 1961 г. е преподавател по виолончело в Националното музикално училище в София. През 1967 г. е избран за доцент, а от 1974 г. е професор в Българската държавна консерватория. Той е част от клавирното трио с Георги Бадев и Антон Диков. През 1973 – 1974 г. е част от радиоквартет „Аврамов“.[1] Умира през 2004 г. в София.
Автор е на „Виолончелова техника“ в три тома (1963 – 1968).[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2170.
|
