Здравко Гаджев
| Здравко Гаджев | |
| български оперен певец | |
| Роден |
1942 г.
|
|---|---|
| Семейство | |
| Баща | Илия Гаджев |
| Братя/сестри | Иван Гаджев |
Здравко Илиев Гаджев е български оперен певец, лиричен тенор. Вокален педагог.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1942 година в град Неврокоп.[1][2] Баща му е Илия Гаджев, деец на ВМРО и учител, който веднага след Деветосептемврийския преврат е убит без съд и присъда – факт, който по-нататък силно се отразява на кариерата на Здравко Гаджев като оперен певец.[3] Негов брат е общественикът от МПО Иван Гаджев.[4]
Още като момче в този град, където има създадени музикални традиции и дори поставят оперети, Здравко Гаджев изпълнява главните роли в почти всяка детска оперета. В детската музикална школа към читалището се учи да свири на цигулка. Въпреки изявената си музикалност, след завършване на гимназията той кандидатства да следва химия в София. След дипломирането си като инженер-химик е разпределен да работи в завод за релета, намиращ се между Банско и Разлог.[1]
В Разлог се включва в самодейната оперета. На републикански преглед на художествената самодейност е отличен със златен медал. Прави силно впечатление на членовете на журито професор Елена Орукин от Музикалната академия и Коста Райнов от Държавния музикален театър „Стефан Македонски“, които преценяват, че носи в гърлото си „необработен диамант“ и го съветват да учи пеене в Музикалната академия. Театрална комисия, присъствала на изявата му като солист в постановката „Почивка в Арко Ирис“ в Банско, му дава същия съвет. Тогава Здравко Гаджев се обръща за мнение към Христо Бръмбаров, който след прослушване заявява същото: „Гласът Ви е повече от добър, но трябва да учите в Музикалната академия“. Явил се на конкурсния изпит, Гаджев е класиран на едно от първите места; записва се при професор Илия Йосифов.[5]
Приет е в състава на Софийската опера. Поема целия лиричен репертоар на операта, става водещият лиричен тенор.[3][1] Пее в „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, „Риголето“ от Верди, „Лучия ди Ламермур“ и „Любовен еликсир“ от Доницети и много други. Смятан е и за най-изявения изпълнител на българските оперни творби, по-специално на Парашкев Хаджиев. Здравко Гаджев е най-честият партньор на Райна Кабаиванска при изявите ѝ в България, и на софийската сцена, и в спектаклите ѝ с операта из страната. Изпълнението му на Фауст в едноименната опера на Гуно е, по мнението на Марин Бончев, най-доброто в историята на Софийската опера. Чул това изпълнение, Николай Гяуров след великолепната си оценка добавя: „Знай, че талантът се ражда рядко, но ще трябва през трупове да вървиш, за да получиш признание“.[6]
Досието на Здравко Гаджев обаче като син на „враг на народа“ възпрепятства развитието му. При премиери е изместван от някой друг, при гастроли на оперната трупа в капиталистически страни му отказват паспорт и виза, критиката малко пише за него. След падането на комунистическия режим Здравко Гаджев казва: „Днес има толкова много „репресирани“ и „потърпевши“, които кокетират с миналото си, аз не съм един от тях. Търпеливо понасях болката си и никога не съм искал да извлека някакви облаги от нещастието на семейството“.[7]
След 19 години на сцената на Софийската опера, в отлична вокална форма, Здравко Гаджев сам я напуска (единственият солист, направил това), ненамирайки в нея нито морални, нито материални устои. Връща се към първата си професия – инженерството. Като певец се включва в октет за църковнославянска музика и руски песни, след демократичните промени в България няма пречки да гастолира с него по света.[8]
Освен певец, по време на оперната си кариера Здравко Гаджев е и вокален педагог, редовен преподавател в Музикалното училище „Любомир Пипков“ в София.[8]
Защитава дисертация на тема „Исторически корени на българската вокална школа“ (1980).[9]
Автор е на книгата „Скопци, евнуси, хиджра, кастрати, евирати, сопранисти, контратенори...: култът към високите мъжки гласове“ (2010). Критиката я оценява като уникално съчетание на научна разработка с исторически принос и същевременно любопитно четиво.[10][11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Бончев, Марин. Великите тенори на България. София, Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-69-7. с. 116.
- ↑ Гаджев, Здравко Илиев // plus.cobiss.net. Посетен на 25 януари 2023.
- ↑ а б Бончев, Марин. Великите тенори на България. София, Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-69-7. с. 118.
- ↑ Здравко Гаджев: Брат ми напусна грешната земя, притеснен за ценния си архив // eurochicago.com. Посетен на 24.1.2023.
- ↑ Бончев, Марин. Великите тенори на България. София, Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-69-7. с. 116, 118.
- ↑ Бончев, Марин. Великите тенори на България. София, Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-69-7. с. 119, 121.
- ↑ Бончев, Марин. Великите тенори на България. София, Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-69-7. с. 118 – 119.
- ↑ а б Бончев, Марин. Великите тенори на България. София, Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-69-7. с. 121 – 122.
- ↑ Гаджев, Здравко Илиев. Исторически корени на българската вокална школа. // plus.cobiss.net. Посетен на 25 януари 2023.
- ↑ Арнаудова, Боянка. За херувимския звук – в миналото и днес // Култура брой 29 (2867). 30 юли 2010.
- ↑ Гаджев, Здравко. Скопци, евнуси, хиджра, кастрати, евирати, сопранисти, контратенори... : култът към високите мъжки гласове // plus.cobiss.net. Посетен на 25 януари 2023.
