Враг на народа
Враг на народа е политически термин, с който се означават опоненти на групата, използваща термина, обикновено властимащи в тоталитарните и авторитарните общества. В редица случаи на понятието е била придавана и юридическа форма, като тази практика обикновено е свързана с авторитарни и недемократични режими. През XX век „враг на народа“ широко се използва в страните от Източния блок, където е пренесено със съветската идеология и се свързва с нея.[1] През 2017 г. американският президент Доналд Тръмп нарича медиите, които не одобрява, „враг на народа“.[2]
Произход и история
[редактиране | редактиране на кода]Рим
[редактиране | редактиране на кода]В древен Рим ,,враг на народа" (hostis populi) се използва за посочване на онези, с които Рим е във война. По-късно се въвежда форма на проскрипция, с която Сенатът обявява определени лица за обществени врагове (на латински: hostis publicus – буквално „враг на обществото“), приравнявайки ги на вражески войни, които следва да бъдат безусловно унищожавани.
През 68 г. Римския сенат обявява Нерон за „враг на народа“ след Големия пожар в Рим и последвалите го бунтове на легионите из провинциите.
Френската революция
[редактиране | редактиране на кода]По време на френската революция римската практика се възражда и аналогично добива юридическа форма. Революционната реторика нарича врагове на народа (ennemi du peuple, букв. неприятели на народа) всички онези, които се противопоставят на извоюваното от революционерите. Конвентът приема закон, т.нар. закон от 22 прериал[3], с разтеглива формулировка и лишаващ обвиняваните от всякаква защита.[4]
Терминът ,,враг на народа" е използван още през лятото преди революцията. По късно той се употребява от Ленин и по-нататък бива широко употребяван за заклеймяване на враговете на революцията. През 1936 г. му се придава юридическа форма, след като е упоменат в Конституцията. Отмяната му идва с приемането на новата конституция по времето на Леонид Брежнев.
След комунистическия преврат в България за врагове на народа са обявени всички евентуални противници на новия режим, повечето от интелигенцията, вкл. учители, свещеници, индустриалци и политици.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бенедикт Сарнов, Our Soviet Newspeak: A Short Encyclopedia of Real Socialism., Moscow: 2002, ISBN 5-85646-059-6 (Наш советский новояз. Маленькая энциклопедия реального социализма.)
- ↑ Erickson A. (February 18, 2017) „Trump called the news media an ‘enemy of the American People.’ Here’s a history of the term“, Washington Post
- ↑ ((fr)) Oригиналният текст texte
- ↑ Eude M., La loi de Prairial. In: Annales historiques de la Révolution française, n°254, 1983. pp. 544 – 59.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
- Докладна записка на Лаврентий Берия от януари 1940 г. до Йосиф Сталин с предложение за екзекуция на граждански лица обвинени като врагове на народа, ВКП(б) и съветската власт.
- Демагогия