Звонци
| Звонци Звонце/Zvonce | |
  Звонци | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Бабушница |
| Надм. височина | 648 m |
| Население | 254 души (2002) |
| Пощенски код | 18333 |
| Звонци в Общомедия | |
Звонци (на сръбски: Звонце или Zvonce) е село в Западните покрайнини, община Бабушница, Пиротски окръг, Сърбия. В 2002 година селото има 254 жители – 198 българи, 43 сърби, 1 мюсюлманин и 10 други.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]През село Звонци е преминавал римският път, водещ от Рим за източните предели на империята.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Звонци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В миналото селото е имало две църкви. Днес е останала само черквата „Св. Илия“.[2]
През 1904 г. в Звонци местен учител открива баня с останки от оригинален римски басейн с надписи на латински. Басейнът е постлан с облицовани плочки, на чието дъно са намерени златен пръстен, меден печат с халка, голям брой римски монети, желязна стрела и др. предмети.[4]
От 1935 г. в Звонци има балнеоложки санаториум за лечение на артрит, ревматизъм, невралгия.[5]
Югоизточно от Звонска баня е варовиковият масив Асеново кале, висок 1032 м, на чийто връх се е намирала една от резиденциите на цар Иван Асен II. Тя е разрушена до основи по време на османското нашествие.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Звонци
Стоян Цолев (Цолов, Цонев), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Књига 9”. Становништво, упоредни преглед броја становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 2002, подаци по насељима. ISBN 86-84433-14-9.
- ↑ а б Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.42
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 791 и 848.
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.42, стр.47
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.47
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.48
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 791.
