Захарий Охридски
| Захарий | |
| духовник | |
| Религия | православие |
|---|---|
Захарий е православен духовник, охридски архиепископ около 1460 година.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Сведения за него се намират в съставеното изглежда на славянски, но запазено само на гръцки и румънски език житие на патриарх Нифонт II Константинополски. Румънската версия на житието съдържа доста повече подробности от гръцката.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Захарий владее гръцки и славянски език. Известно време е монах в атонския манастир Ватопед, впослествие — духовник в Нарта, където Нифонт го среща и става негов послушник. Двамата заминават за Албания, за да проповядват срещу унията със Западната църква. Прекарват известно време в Круя при Георги Кастриоти, а после, след падането на Константинопол в ръцете на османците, се установяват в манастира „Света Богородица“ в Охрид.[2]
След смъртта на Николай II Охридски Захарий е избран за архиепископ „на всички българи, сърби, албанци и други области". С намесата на Мехмед II той обаче е отстранен и заменен със султанския любимец Марк II Ксилокарав. Някои учени при все това смятат Захарий за пряк предшественик на архиепископ Доротей.[3] Захарий заминава заедно с Нифонт за Цариград, за да потърси правата си, но не след дълго заболява и умира. Нифонт погребва своя духовен отец в османската столица.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Literatura română veche, 1402-1647 (ed. G. Mihăilă, D. Zamfirescu). T.1. Bucureşti, 1969, 68-70; Viaţa sfântului Nifon o redacţiune grecească inedită (ed. V. Grecu). Bucureşti, 1944, 44-51.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 186.
- ↑ Суботић, Г. Пећки патријарх и охридски архиепископ Никодим. - Зборник радова Византолошког института, 21, 1982, 231-233.
| Николай II | → | охридски архиепископ (около 1460) |
→ | ? |
