Западна Малайзия
| Западна Малайзия Semenanjung Malaysia | |
  | |
 | |
| Страна | Федерация Малайзия |
|---|---|
| Адм. център | Куала Лумпур |
| Площ | 131 732 km² |
| Население | 22 569 345 души (2010 г.) |
 | |
| Административни единици | |
| Западна Малайзия в Общомедия | |
Полуостровна Малайзия (на малайски: Semenanjung Malaysia), известна също като Западна Малайзия (по-рано Малая), е основна териториална част от Малайзия, която заема на полуостров Малака и съседните острови площ от 130 598 km2. Той споделя по суша границата с Тайланд на север, а южно е разположен остров Сингапур, с който полуостровът е свързан със земен насип и висящ мост[1] През Малакския проток на запад е остров Суматра (Индонезия). Източна Малайзия (на остров Калимантан) се намира на изток през Южнокитайско море. По данни от 2105 г. полуостров Малайзия концентрира по-голямата част (около 80%) от населението и икономиката на Малайзийската федерация.
Топонимия
[редактиране | редактиране на кода]Полуостровна (Западна) Малайзия е известна още под имената Малайзия Барат и Малая ( Tanah Melayu ). Терминът полуостров Малайзия се използва като Малая или Малака , но вече не е актуален и е свързан с колониалната епоха. Въпреки това трите термина са синоними. Малая все още се използва в имената на някои институции, например Върховен съд на Малая, Университет на Малая, Малайски Железници и т.н. До 1946 терминът Малая включва също Сингапур.
География
[редактиране | редактиране на кода]Климат и релеф
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на полуостровна Малайзия е горещ и влажен. Средната януарска температура е 25 °C, а през юли – 27 °C. Колебанията в температурата през деня могат да варират от 20 °C до 35 °C. Средната годишна сума на валежите е между 3000 – 4000 мм в равнините до 6500 мм в планините. Валежите са главно под формата на проливни дъждове. Много от тях настъпват от октомври до януари, а месеците с най-малко влажност са юли и февруари. Територията на Западна Малайзия е предимно нискохълмиста и нископланинска, с екваториален климат и тропически дъждовни гори. Най-високите върхове са Тахан (2187 m) и Корб (2182 m). Бреговата линия е разчленена от големи заливи, но почти без плажове. Крайбрежните острови са малко, като най-големият от тях е Пенанг. Реките в Западна Малайзия, които образуват гъста мрежа, са пълноводни през цялата година. Поради поройните валежи нивото им е предмет на значителни колебания, което често води до катастрофални наводнения. При сливането на реките в морето обикновено са блокирани от пясъчни коси, възпрепятстващи навигацията. Най-дългите реки са Паханг (320 км) и Перак (270 км). По-голямата част от скалите, които образуват на геологичната повърхност на Западна Малайзия включват гранити, кварцити, варовици и шисти. Основните минерални ресурси са находища на калай, за добива на който страната се нарежда на второ място в света след Тайланд.
Западна Малайзия е покрита с гъсти вечнозелени тропически гори, които са доминирани от дървесна растителност от семейство Dipterocarpaceae. Срещат се много видове палми, а също така, бамбук, диви банани и дървесни папрати. Най-ценна е дървесината на видовете ченгал, балау и капур. До 1500 м надморска височина в горите доминира субтропическата растителност, а над 2000 м – растения от умерените ширини. В крайбрежните лагуни растат мангрови гори от видовете Rhizophora и Avicénnia, а в солената вода на речните устия – ниски храсти. Фауната принадлежи към индо-малайски зоогеографски район. Сред бозайниците са най-често срещаните макаци, гибони, дървесни земеровки, малайски мечка, тигър, малайски тапир, леопард.
Административни единици
[редактиране | редактиране на кода]Полуостров Малайзия се състои от следните 11 щата и две федерални територии (като се започне от север на юг):[2]
- Северен регион: Перлис, Кедах, Пенанг, Перак;
- Източно крайбрежие: Келантан, Теренггану, Паханг;
- Централният регион: Селангор, федерални територии Куала Лумпур и Путраджая;
- Южен регион: Негери Сембилан, Малака, Джохор.
| № | Наименование | Статус | Глава на субекта | Административен център | Площ, км² |
Население, чел. (2010) |
Гъстота, чел./км² |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 |  Джохор
|
Щат | Султан | Джохор Бахру | 18 987 | 3 348 283 | 176,36 |
| 2 |  Кедах
|
Щат | Султан | Алор-Сетар | 9425 | 1 947 651 | 206,65 |
| 3 |  Келантан
|
Щат | Султан | Кота Бару | 15 024 | 1 539 601 | 102,48 |
| 4 |  Малака
|
Щат | Губернатор | Малака | 1652 | 821 110 | 497,04 |
| 5 |  Негери Сембилан
|
Щат | Янг дипертуан бесар | Серембан | 6644 | 1 021 064 | 153,68 |
| 6 |  Паханг
|
Щат | Султан | Куантан | 35 965 | 1 500 817 | 41,73 |
| 7 |  Перак
|
Щат | Султан | Ипох | 21 005 | 2 352 743 | 112,01 |
| 8 |  Перлис
|
Щат | Раджа | Кангар | 795 | 231 541 | 291,25 |
| 9 | .svg){kind=small} Пулау-Пинанг
|
Щат | Губернатор | Джорджтаун | 1031 | 1 561 383 | 1514,44 |
| 10 |  Селангор
|
Щат | Султан | Шах Алам | 7960 | 5 462 141 | 686,20 |
| 11 |  Теренггану
|
Щат | Султан | Куала Теренггану | 12 955 | 1 035 977 | 79,97 |
| 12 |  Путраджая
|
Федерална територия | Президент | 46 | 72 413 | 1574,20 | |
| 13 |  Куала Лумпур
|
Федерална територия | Датук бандар | 243 | 1 674 621 | 6891,44 | |
| Общо | 131 732 | 22 569 345 | 171,33 |
История
[редактиране | редактиране на кода]
Името „Малая“ произхожда от името на река с подобно име на остров Суматра.[3] През 1963 г. названиетоМалайзия е прието за новата Федерация, обединяваща Малая, Северен Борнео, Саравак и Сингапур и е предложено федериране с Филипините.[4][5][6][7]
Западна и източна Малайзия се различават не само географски, но и по различната структура на магистратурата. Източните покрайнини имат повече автономия отколкото първичните полуостровни щатове, като освен това ограничават имиграцията от полуострова.
Демографски данни
[редактиране | редактиране на кода]Повечето хора на Полуостров Малайзия етнически малайци, предимно мюсюлмани,[8] като тук живеят и големи китайски и индийски групи. Коренните жители малакския полуостров принадлежат към племенната група, наричана Орангасли и наброяват около 140 000 души, като населяват вътрешните части на региона.
Западна и Източна Малайзия
[редактиране | редактиране на кода]Разликата между Запада и Изтока в Малайзия (Сабах и Саравак) е от значение от сферата на географията, тъй като те са били отделни региони до образуването на Федерация Малайзия и източните Щати имат по-голяма автономия. Тези права са издадени в рамките на Споразумение за Саравак (в 18 точки) и за Сабах (в 20 точки) в състава на Федерация Малайзия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Peninsular Malaysia.
- ↑ Malaysia Regions Архив на оригинала от 2015-10-25 в Wayback Machine..
- ↑ Abdul Rashid, Melebek; Amat Juhari, Moain (2006), Sejarah Bahasa Melayu („History of the Malay Language“), Utusan Publications & Distributors, pp. 9 – 10, ISBN 967-61-1809-5
- ↑ Sakai, Minako (2009).
- ↑ Mohamed Anwar Omar Din (2012).
- ↑ Reid, Anthony (2010).
- ↑ Hikmah, kelaziman jodoh tidak kesampaian, архив на оригинала от 19 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160919121242/http://kosmo.com.my/kosmo/content.asp?y=2016&dt=0908&pub=Kosmo&sec=Rencana_Utama&pg=ru_01.htm, посетен на 15 ноември 2016
- ↑ „Some aspects of Malay-Muslim Ethnicity in Peninsular Malaysia“.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Peninsular Malaysia и страницата „Западная Малайзия“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |