Направо към съдържанието

Жорж Кандилис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жорж Кандилис
Γεώργιος Κανδύλης
френски архитект
Роден
Починал
10 май 1995 г. (80 г.)
Националност Гърция
 Франция
Учил вНационална мецовска политехника
Архитектура
Стилмодернизъм
Период1945 – 1995
Известни творбиплан и сгради в предградието на Тулуза Льо Мирай (1962 – 1977)
Берлински свободен университет (1969)
ПовлиянЛьо Корбюзие
Жорж Кандилис в Общомедия

Жорж Кандилис (на гръцки: Γεώργιος Κανδύλης; на френски: Georges Candilis) е френски архитект и урбанист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и детство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 март 1913 г. в Баку, тогава част от Руската империя. Баща му е с понтийски произход от Трапезунд, а майка му е родом от гръцкия остров Хиос. В мемоарните си записки Кандилис описва Октомврийската революция и влизането на Червената армия в Баку в радостни цветове. Но по-късно баща му е арестуван, майка му се разболява, умира по-малкият му брат. Още като юноша Кандилис заминава със семейството си в Гърция, където научава добре гръцки език и получава гръцко гражданство. Завършва 3-та гимназия в атинския район Колонаки.

Образование и първи проекти в Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През 1931 – 1936 г. Кандилис следва във Факултета по архитектура на Националната мецовска политехника при преподавателите Анастасиос Орландос и Димитрис Пикионис[1]. Като студент той присъства на исторически за архитектурата събития.

Прочутият френско-швейцарски архитект Льо Корбюзие инициира организирането на международни „конгреси по съвременна архитектура“ (на френски: Congrès international d'architecture moderne; CIAM). IV Международен конгрес се провежда в Атина през 1933 г., който завършва с приемането на т.нар. „Атинска харта“. (Всъщност конгресът започва на борда на гръцкия параход „Патрис“, по време на рейса му от Марсилия към Пирея и продължава и завършва в Атина.)

После завършването на следването си Кандилис открива свое архитектурно бюро на площад „Омония“ и в същото време работи като помощник на Иоаннис Деспотопулос в Националната мецовска политехника. През октомври 1940 г. Кандилис е призован в гръцката армия и взима участие в Итало-гръцката война.

Кариера във Франция[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 г. Кандилис е сред 95-те гръцки интелектуалци, главно с леви политически убеждения (сред тях и бъдещия композитор Янис Ксенакис и скулптора Мемос Макрис), на които Октавий Мерлие, директор на френския институт в Атина осигурява стипендии на френското правителство и възможност да напуснат потъващата в гражданска война след британската военна интервенция Гърция[2]. Кандилис пристига в Париж и скоро е приет като сътрудник в архитектурното бюро на Льо Корбюзие, който му поверява скоро ръководенето на ASCORAL (Асоциацията на строителите на архитектурни иновации).

През 1951 – 1952 г., в сътрудничество с Шадрах Удс и Анри Пио Кандилис оглавява компанията „Atbat-Afrique“, с щабквартира в Танжер, и печели световна известност, проектирайки жилищните комплекси „Sémiramis“ и „Nids d’abeille“ в град Казабланка.

През 1953 г. в процеса на организацията на IX Международен конгрес по съвременна архитектура заедно с Джанкарло Де Карло, Алдо ван Ейк, Смитсън Алисън, Смитсън Питър и Шадрах Удс Кандилис става част от групата Team X, чиято дейност е наследник на идеите на Световните конгреси по съвременна архитектура след прекратяването им през 1959 г.

Предградието на Тулуза Льо Мирай.

През 1954 г. заедно с Алексис Йосич и Шадрах Удс Кандилис открива бюро в Париж. Малко по-късно заедно печелят конкурса „Opperation Million“. Оттам нататък цели 15 години те са водещото архитектурно бюро във Франция с мащабни проекти като новия град Мирай край Тулуза (1961 – 1971) и разширяването на град Баньол сюр Сез (1956 – 1961).

През 1965 г., с подкрепата на студентите, Кандилис е избран за професор в Националното висше училище за изящни изкуства (на френски: École nationale supérieure des Beaux-Arts), в което преподава и след събитията от май 1968 година, докато много други професори са изгонени. При това Кандилис е първият преподавател чужденец и единственият преподавател, който не е възпитаник на училището. Заедно с това Кандилис изнася лекции из университети из цяла Франция и в Европа.

През 1969 г. съвместната му работа с Йосич и Удс завършва и Кандилис продолжава като независим архитект.

През 1979 г. е назначен за член на Висшия комитет за култура при френското правителство.

Умира на 10 май 1995 г. в Париж.

Кандилис и България[редактиране | редактиране на кода]

Участва в първото и второто издание на Международното биенале на архитектурата „Интерарх“ през 1981 и 1983 г., както и дистанционно в основаната в София през 1987 г. Международна архитектурна академия, наред с редица други известни архитекти.[3]

В броя за ноември/декември 1984 г. на българското списание „Наш дом“ Кандилис е широко представен в рубриката „Бележити архитекти“.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сред проектите на Жорж Кандилис са предградието на Тулуза Льо Мирай (1962 – 1977), различни училища във Франция, почивни лагери и селища във Франция и в други европейски страни. Важно място в творчеството му заема градоустройственият доклад за развитие на Атина във връзка с предложението да бъде домакин на Олимпийските игри през 1996 г. За домакин през 1996 г. е избран град Атланта в САЩ, а Атина печели едва домакинството на олимпиадата през 2004 г., но с вариант на проекта на Кандилис.

По-значими проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • 1945 – 1952 – сътрудник на Льо Корбюзие в проектирането на градовете спътници на Марсилия
  • 1951 – 1952 – сградите „Sémiramis“ и „Nids d’abeille“ в квартала Carrières centrales на град Казабланка

Архитектурно бюро Candilis-Josic-Woods[редактиране | редактиране на кода]

  • 1955 – селището „Le village“ в Парсан (департамент Вал д'Оаз)
  • 1956 – 1961 – главен архитект по разширяването на град Баньол сюр Сез (департамент Гар), по поръчка на КАЕ
  • 1956 – 1962 – квартала „Emmaüs“ на улица „De l'étoile“ в Бобини (735 жилища)[5]
  • 1957 – квартал „Пиер Монтие“ в Льо Блан Менил (департамент Сен Сен Дени)
  • 1957 – 1960 – жилищния комплекс и закрития пазар в Боа Коломб (департамент О дьо Сен)
  • 1957 – квартала „Emmaüs“ в Олне су Боа (департамент Сен Сен Дени) (250 жилища)
  • 1958 – 1962 – жилищните „кули“ на улиците „Gabriel-Péri“ и „Célestin-Alphonso“ в Иври сюр Сен (департамент Вал дьо Марн).
  • 1959 – жилищните сгради по улица „Léon-Martine“ в Шатне Малабри (департамент О дьо Сен)
  • 1959 – 1962 – жилищния комплекс „La Viste“ в Марсилия (1000 апартамента)
  • 1959 – 1962 – луксозните жилищни сгради „Résidence Vaugirard Mathurin Régnier“ по улиците „Vaugirard“ и „Mathurin Régnier“ в XV арондисман на Париж
  • 1961 – жилищния комплекс „Cité du Soleil“ в Авиньон
  • 1961 – 1966 – проектирането на зоната за градско развитие на предградието Мирай в Тулуза
  • 1961 – проектирането на жилищното развитие на региона Маноск (департамент Алп дьо От Прованс), в рамките на програмата „Patrimoine du XXe siècle“)
  • 1961 – 1962 – френското начално училище в Женева[6]
  • 1962 – зимния спортен курортен комплекс в Сен Мартен дьо Белвил (департамент Савоа)
  • 1964 – църквата „Благовещение Богородично“ в Сен Жулиен Лар (департамент Виен)
  • 1964 – жилищния комплекс „Le Clos d’Orville“ в Ним
  • 1965 – промишлената зона Les Bruyères в Севър (департамент О дьо Сен)
  • 1967 – 1975 – Университета Toulouse II в района Мирай
  • 1969 – Берлинския свободен университет

Лични проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • 1964 – 1972 – курорти в Порт Льокат и в Порт Баркарес (в департаментите Од и Източни Пиренеи)[7]
  • 1970 – Факултета по архитектура на Тулузкия университет
  • 1970 – квартала Рю де Во в Езанвил
  • 1972 – курорта Парк Масолен в Рокебрюн – Кап Мартен на Лазурния бряг
  • 1975 – жилищния комплекс „Résidence de France“ в Хавър

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Кампус на Тулузкия университет в Льо Мирай (1967 – 1975)
    Кампус на Тулузкия университет в Льо Мирай (1967 – 1975)
  • Кампус на Тулузкия университет в Льо Мирай
    Кампус на Тулузкия университет в Льо Мирай
  • Менза на Тулузкия университет в Льо Мирай
    Менза на Тулузкия университет в Льо Мирай
  • Амфитеатрална аудитория на Тулузкия университет в Льо Мирай
    Амфитеатрална аудитория на Тулузкия университет в Льо Мирай
  • Жилищен блок 918 в берлинския квартал Райникендорф (1967 – 1971)
    Жилищен блок 918 в берлинския квартал Райникендорф (1967 – 1971)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Recherches sur l’architecture des loisirs, éd. Eyrolles, 1973, 144 p.
  • Bâtir la Vie, éd. Stock, 1977, 311 p.; réédition Infolio, coll. Archigraphy Poche, Gollion, 2012 (авторетроспектива на творчеството му)
За него
  • Jürgen Joedicke, Candilis, Josic, Woods, une décennie d'architecture et d'urbanisme, éd. Eyrolles, 1968, 224 p.
  • Pierre Granveaud, „Georges Candilis“ in Dictionnaire des architectes, éd. Encyclopædia Universalis-Albin Michel, 1999, p.166 – 168
  • Bénédicte Chaljub, Georges Candilis, Alexis Josic, Shadrach Woods. Paris: Monum, In Folio, 2010.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((el)) Μαρία Θερμού, Δημήτρης Πικιώνης: Παλιωμένος σοβάς, ανθρώπινο δέρμα, 21 Νοέμβριος 2010.
  2. ↑ ((el)) Γεώργιος Μ. ΣΑΡΗΓΙΑΝΝΗΣ, ΡΙΖΟΣΠΑΣΤΗΣ: Από τη γενιά του '30 στη γενιά του '60, 24 Ιούνη 2001.
  3. ↑ ((en)) „Information about IAA“, сайт на International Academy of Architecture.
  4. ↑ Николай Ангелов, „Наш дом, 1984“, whata.org, 3 януари 2008 г.
  5. ↑ ((fr)) Досие на квартал „Emmaüs“, l’Atlas du patrimoine de Seine-Saint-Denis.
  6. ↑ Повече в статията „École primaire française“, AMC, avril 1986, n° 11, p. 42.
  7. ↑ ((ru)) „Лёкат-Баркарес“, сайт „Архитектура и градостроительство“ (с множество фотографии и чертежи).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Жорж Кандилис
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жорж_Кандилис&oldid=10688607“.