Жобер дьо Сири
| Жобер дьо Сири Joubert de Syrie | |
| 7-и велик магистър на Ордена на хоспиталиерите | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Управление | 1172 – 1177 |
| Роден | |
| Починал | октомври 1177 г.[1]
|
| Предшественик | Гастон дьо Мюрол |
| Наследник | Роже дьо Мулен |
| Жобер дьо Сири Joubert de Syrie в Общомедия | |
Жобер дьо Сири (на френски: Joubert de Syrie, известен и с имената Жобер Сирийски, Iubertus, Jobert, Gilbert, Josberto) († октомври 1177), е 7-ият велик магистър на Ордена на рицарите-хоспиталиери. Той е начело на ордена в периода 1172 – 1177 година.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на Гастон дьо Мюрол, за негов приемник е избран Жобер дьо Сири. Получава името си Жобер Сирийски, тъй като е роден в земите на днешна Сирия.
Когато през 1172 йерусалимският крал Амалрих I напуска Светите земи и заминава за Константинопол за да уговаря на византийския император Мануил I Комнин за общ съюз срещу сарацинския султан Саладин, той назначава Жобер дьо Сири за периода на отсъствието му за регент на Йерусалимското кралство, и за настойник на непълнолетния си син Балдуин IV.[3]
На 11 юли 1174 г. на 38 години, Амалрих I умира, и за регент на Балдуин IV се обявява сенешалът на кралството Мило дьо Планси, който обаче не се ползва с подкрепата на местните барони. През август 1174 г. Йерусалим пристига графът на Триполи Реймон III и се обявява за регент, като най-близък родственик на краля по мъжка линия. Реймон е подкрепен от други влиятелни барони, включително Онфроа IV дьо Торон, и от братята Балдуин д'Ибелин а и Балиан д'Ибелин. На страната на триполитанския граф застават Жобер дьо Сири, както и йерусалимските тамплиери, предвождани от Од дьо Сен Аман. През есента на 1174 г. Мило дьо Планси е убит в Акра и спора за регентството е решен.
През декември 1174 г. Жобер предвожда рицарите от Ордена в похода на Реймон III срещу Саладин в Сирия, а през 1176 се присъединява към армията на граф Филип I Фландърски, отново в поход срещу Саладин.
През 1176 г. Жобер дьо Сири издава декрета „Привилегия на болните за бял хляб“, с който се предоставя право на бедните и болните да получават хляб, като всеки хляб трябва да е с тегло две марки и да се даде на две бедни лица. Пред 1177 г. издава и декрета „Правила на църквата на хоспиталиерите в Ерусалим“, с който установява реда за провеждане на утренни, частни и публични меси, заупокойни служби, причастия, палене на свещи, събиране на такси за изповеди и др.
Името на великия магистър се споменава за последен път през януари 1177 г. Жобер дьо Сири умира през октомври 1177 г. и за негов приемник е избран Роже дьо Мулен.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Steven Runciman: A History of the Crusades. Band II, S. 384
- G. Manara: Storia dell' Ordine di Malta ne' suoi gran maestri e cavalieri, 1846,
- Pierre d'Avity и Johann Ludwig Gottfried: Archontologiae Cosmicae. Buch III, Frankfurt am Main, 1628, S. 33
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Vgl. Pierre Marie Louis de Boisgelin de Kerdu: Ancient and modern Malta, as also, the history of the knights of St. John of Jerusalem. Band II, Richard Phillips, London 1805, S. XVII.
- ↑ Официална уеб страница на хоспиталиерите, архив на оригинала от 13 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111113211958/http://www.orderofmalta.int/history/680/the-79-grand-masters/?lang=en, посетен на 23 октомври 2013
- ↑ Vgl. Gauger, S. 22.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Жобер дьо Сири Архив на оригинала от 2013-05-18 в Wayback Machine.
- Жобер дьо Сири Архив на оригинала от 2014-11-20 в Wayback Machine.
- Списък на великите магистри на официалния сайт на ордена Архив на оригинала от 2011-11-13 в Wayback Machine.
- ((en)) Привилегия на болните за бял хляб ((en)) Архив на оригинала от 2013-10-29 в Wayback Machine.
- ((ru)) Привилегия на болните за бял хляб
- ((en)) Правила на църквата на хоспиталиерите в Ерусалим Архив на оригинала от 2013-10-29 в Wayback Machine.
- ((ru)) Правила на църквата на хоспиталиерите в Ерусалим
| Гастон дьо Мюрол | → | Велик магистър на Ордена на хоспиталиерите (1172 – 1177) | → | Роже дьо Мулен |
| |||||||
