Направо към съдържанието

Балдуин IV (Йерусалим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Балдуин.

Балдуин IV
крал на Йерусалим
Роден
1161 г.
Починал
16 март 1185 г. (24 г.)
ПогребанЙерусалим, Израел

Религиякатолицизъм
Управление
Период1174 – 1183
НаследникБалдуин V
Герб
Семейство
РодДом дьо Шато-Ландон
БащаАмори I
МайкаАгнес (Едеса)
Братя/сестриИзабела I
Сибила Йерусалимска
Балдуин IV в Общомедия

Балдуин IV Прокажения (на френски: Baudouin le Lépreux; * 1161; † март 1185, Йерусалим) от фамилията Дьо Шато-Ландон, е крал на Йерусалимското кралство от 1174 до 1183 г.

Балдуин IV е син на крал Амалрих I (1136 – 1174) и първата му съпруга Агнес от графство Едеса (1149 – 1184) от Дом Куртене. Той е по-малък брат на Сибила (1160 – 1190) и полубрат на Изабела (1169 – 1205).

Болният йерусалимски крал в разгара на битката при Монжизар

Балдуин е възпитаван от най-значимия исторически писател на Средновековието, архиепископ Гийом от Тир, и се възкачва на трона на 13 години. Понеже е още млад да управлява самостоятелно, граф Раймонд III от Графство Триполи е назначен за негов регент.

Балдуин IV страда от дете от проказа и навсякъде е носен на носилка. По това време Йерусалим не е нападан от Саладин, понеже той води война в Сирия със синовете на Нур ад-Дин Зенги до 1183 г.

През 1177 г. Балдуин побеждава Саладин при Монжизар, но поради влошеното си здравословно състояние предлага управлението на Йерусалимското кралство на братовчед си граф Филип I от Фландрия, но той отказва и напуска Светите земи през 1179 г. Балдуин IV определя за свой наследник племенника си Балдуин V (1177 – 1186), син на сестра му Сибила, и го коронова за крал на Йерусалим на 20 ноември 1183 г. под регентството на граф Раймонд III Триполитански.

Балдуин IV умира през март 1185 г. и е погребан в Храма на Божи гроб в Йерусалим.

  • Bernard Hamilton, The Leper King and his Heirs: Baldwin IV and the Crusader Kingdom of Jerusalem. Cambridge 2000.
  • Sylvia Schein, Balduin IV. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 1367 – 1368.