Направо към съдържанието

Битка при Монжизар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Монжизар
Кръстоносни походи
Болният йерусалимски крал в разгара на битката
Информация
Период25 ноември 1177 г.
МястоГезер
РезултатПобеда за кръстоносците
ТериторияЙерусалим
Страни в конфликта
Йерусалимско кралство
Тамплиерски орден
Аюбидски султанат
Командири и лидери
Балдуин IV
Юд дьо Сен Аман
Балиан от Ибелин
Рено дьо Шатийон
Салах ад-Дин
Таки ад-Дин
Сили
Рицари • 375 – 450
ПехотаПехотаПехотаПехотаПехота • 8500 – 26 000
Жертви и загуби
Карта
Битка при Монжизар в Общомедия
Битка при Монжизар
Местоположение
31.86° с. ш. 34.92° и. д.
Битка при Монжизар
Местоположение в Израел
СтранаПалестина
Битка при Монжизар в Общомедия

Битката при Монжизар (Гезер) се води между войските на Йерусалимското кралство и Аюбидския султанат на 25 ноември 1177 година. 16-годишният крал Балдуин IV, вече сериозно увреден от проказа, повежда кръстоносната си армия срещу числено превъзхождащата го войска на Салах ад-Дин. Въпреки негативните предпоставки Йерусалимските кръстоносци удържат победа над мюсюлманите, от които оцеляват само малка част.

В края на XII век Йерусалимското кралство преживява в наложените от него условия на непрекъснат кръстоносен поход срещу мюсюлманите. През 1177 г. Балдуин IV и Филип Елзаски кроят нов съюз с Византия, целящ морска инвазия в Египет. В крайна сметка такава кампания не се осъществява.

По същото време обаче аюбидският султан Саладин започва отдавна обещаното си нашествие в Йерусалимското кралство. Научавайки за това, Балдуин IV излиза от Йерусалим и според Гийом от Тир само с 375 рицари се отправя на югоизток към Ашкелон, където да посрещне египетския си противник с неговите 26 хил. бойци. Посочените от хрониста цифри са спорни, тъй като християнските източници цитират само рицарите и не дават сметка за броя на пехота и спомагателните войски. Счита се за сигурно обаче, че кралят е бил придружен от най-силните си васали, сред които личният враг на Саладин – Рено дьо Шатийон, господар на Трансйордания, а също и Балдуин, Балиан от Ибелин, Режинал Сидонски и Жослен Едески. Од дьо Сен Аман, Велик магистър на ордена на Тамплиерите също участва в похода с 84 рицари храмовници. 

Салах ад-Дин разбира за приближаващия противник, но го неглижира поради малобройността му. Султанът разделя отрядите си, за да нападне едновременно Рамла, Лида и Арсуф, а след това да продължи към Йерусалим. В крайна сметка Саладин допуска стратегическа грешка, оставяйки боеспособна кръстоносна сила в тила си.

Християните, начело с краля, преследват мюсюлманите по крайбрежието и ги настигат под Монжизар, в района на Рамла, близо до древния град Гезер.[1] Мястото на битката е спорно, тъй като Рамла и днес е голям регион. Малкълм Барбър идентифицира Монжизар с Бялата могила Ал Сафия,[2] днес Тел ес-Сафи близо до село Менахем, Ашкелон. Там са открити останки от кръстоносно укрепление, наричано Бланшгард (Бялата застава). На това място обозът на Саладин попада в затруднение поради терена[3] и това е използвано от Балдуин, който възправя Кръста и напада мюсюлманите. Армията на Саладин е в състояние на паника и не успява да построи бойна линия срещу врага.[4] 

Йерусалимската бронирана атака нанася най-тежки загуби с първия си удар. Прокаженият крал е в разгара на сражението, покрил с превръзки раните от заболяването си. Самият Саладин се спасява от пленничество чрез бягство на гърба на състезателна камила.[5] Победата на Балдуин е пълна със завладяването на обоза на Саладин. В Египет се връща едва една десета от мюсюлманската армия.

  1. може би Гезер Lane-Poole 1906., или Кфар МенахемLyons Jackson, с. 1982.
  2. The Crusader States by Malcolm Barber, published by TJ International Ltd, 2012
  3. Malcolm Cameron Lyons, D. E. P. Jackson Cambridge University Press, Aug 20, 1984
  4. Lane-Poole 1906, с. 154 – 155
  5. Ralph de Diceto (Radulf de Diceto decani Lundoniensis) Ymagines historiarum

Допълнителна литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Baha ad-Din ibn Shaddad, The Rare and Excellent History of Saladin, ed. D. S. Richards, Ashgate, 2002.
  • Willemi Tyrensis Archiepiscopi Chronicon, ed. R. B. C. Huygens. Turnholt, 1986.
  • Bernard Hamilton, The Leper King and his Heirs, Cambridge University Press, 2000.
  • Steven Runciman, A History of the Crusades, vol. II: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100 – 1187. Cambridge University Press, 1952.
  • R. C. Smail, Crusading Warfare, 1097 – 1193. Cambridge University Press, 1956.