Направо към съдържанието

Житница (област Кърджали)

(пренасочване от Житница (Област Кърджали))
Вижте пояснителната страница за други значения на Житница.

Житница
България
41.7549° с. ш. 25.313° и. д.
Житница
Област Кърджали
41.7549° с. ш. 25.313° и. д.
Житница
Общи данни
Население229 души[1] (15 март 2024 г.)
Землище5.454km2 (НСИ) km²
Надм. височина512 m
Пощ. код6708
Тел. код03691
МПС кодК
ЕКАТТЕ29461
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКърджали
Община
   кмет
Черноочене
Айджан Ахмед
(ДПС; 2023)

Житница е село в Южна България. То се намира в община Черноочене, област Кърджали.

Село Житница се намира в полупланински район в Източните Родопи и се състои от 4 махали. Заедно със село Водач до 25 октомври 2015 г. са обединени в кметство Житница с общо постоянно живущо население над 600 души. От тази дата село Водач се обособява като отделно кметство.

Житница е разположено върху планинско плато, на 4 километра североизточно от административния център на общината село Черноочене. До нея може да се стигне по добре поддържан двулентов асфалтиран път.

Районът на селото е заобиколен от широколистни и вечнозелени гори и други населени места – Божурци, Ябълчени, Дядовско, Водач, Каняк, Бели вир. Река Перперек е една от най-големите притоци на трансграничната родопска река Арда.

Липсата на промишлено замърсяване в района допринася за максимално чистия и приятен въздух в района на село Житница, и е уникално място за производството на агроекологични земеделски продукти.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 248 100,00
Българи 0 0,00
Турци 247 99,59
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 1 0,40

Населението изповядва исляма – мюсюлмани (сунити).

Корените на селото се простират векове назад. Според преданията, първите заселници били майстори строители на хамбари, откъдето идва и името му. От четирите първоначални махали – Хамбарджълар, Читаклар, Хамбарджълар и Дормахала – с течение на времето се оформило селото, което познаваме днес. Местността, някога покрита с гъста гора, била постепенно усвоена чрез упорита работа на поколенията. Богатите пасища и плодородните ниви превърнали селото в привлекателно място за живот.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Основно училище „Йордан Йовков“ в село Житница беше образователен център за деца от селата Житница, Дядовско, Каняк и Водач. Поради демографската криза и намаляване на раждаемостта, броят на учениците в училището достигна критично ниско ниво. В резултат, през учебната 2015/2016 г., училището бе принудено да прекрати дейността си.

Детска градина „Знаме на мира“ група „Славейче“ функционира с децата от селата Житница, Водач, Дядовско, Каняк и Яворово.

Всяка година десетки мюсюлмани се стичат, за да отправят молитвите си към Всевишния за берекет и дъжд, в най-старата джамия „Чъбъклъ“ в община Черноочене, която се намира в село Водач. Ритуалът е организира от настоятелството на „Чъбъклъ“ джамия в село Водач. Присъстващите похапват от традиционната гозба за тези случаи – пилаф, който се подготвя от телешко месо и ориз.

Според преданието тази джамия е построена преди векове от местен богаташ в памет на момичетата, които са отнесени от придошлите води на реката. Навремето там се е намирало село Водач (Чъбъклъ), което се е изместило след нападната чума. Джамията и гробището е останало като памет за изчезналото село. С помощта на дарения от учреждения и местни жители сградата е обновена и е издигнато минаре. Особени заслуги в обновяването имат Община Черноочене и бивши жители на Водач, които се изселили в пловдивското село Устина.

С молитвата в село Водач в района започват традиционните молебени за дъжд и берекет, които се отправят през летните месеци.

Празнува се Рамазан байрам, Курбан байрам и Хъдърлез. Няма други съществени събития от местно значение, които да се празнуват.

През 2006 г. започва усилена телефонизация на селото, което е част от десетте кметства попадащи в обхвата на проекта. По този начин хората имат и високоскоростен интернет.

Основният поминък на населението е бил тютюна. Годишно се добивало над 40 тона качествен тютюн от сортова група „Басми“, сорт „Крумовград“. Нивите са раздробени и се обработват единично. Местното население се занимава и с животновъдство. Интересно е и атрактивното отглеждане на щрауси.

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)