Животворящ източник (Капатово)
| „Животворящ източник“ | |
 Църквата „Животворящ източник“ в село Капатово | |
 Местоположение в Петрич | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Капатово |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1887 година |
| Статут | действащ храм |
| „Животворящ източник“ в Общомедия | |
„Пресвета Богородица Животворящ източник“ или „Живоприемен източник“ е възрожденска църква в петричкото село Капатово, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е построена в 1887 година. В Историческия музей в Петрич се съхранява султанският ферман на Абдул Хамид II, разрешаващ строителството на църквата.[2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]-
Лептата на бедната вдовица -
Богатият и бедният Лазар
В архитектурно отношение църквата е трикорабна псевдобазилика с една апсида. Стенописната украса на храма е от 1888 година и е дело на братя Марко Минов и Теофил Минов.[3] Техни са и апликираните тавани, владишкият трон, проскинитарият и амвонът. Иконостасът е изписан и частично резбован. На цокълните пана има осем сцени от Шестоднева. Иконостасните икони са 58 и са от средата на XIX век.[1]
Камбанарията е в предната част на храма. От запад има открита галерия. Подът е покрит с плочи, като върху централната мраморна плоча с двуглавия орел е отбелязана годината 1898, когато вероятно е изработена настилката.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 419.
- ↑ Община Петрич // Biznes catalog. Посетен на 2014-12-04.
- ↑ Димитров, Владимир „Неизвестни стенописи на зографите Марко и Теофил Минови в храма на с. Капатово, Мелнишко“ – В: Изкуствоведски четения 2009. С., 2009, 185-192.
- ↑ Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 113-115.
