Жерар Милер

Жерар Милер Gérard Miller
Роден	3 юли 1948 г. Ньой сюр Сен, Франция
Професия	психоаналитик, писател, колумнист, преподавател
Националност	Франция
Известни творби	преподавател
Повлиян от Жак Лакан, Зигмунд Фройд
Уебсайт	gerardmiller.fr Страница в IMDb
Жерар Милер в Общомедия

Жерар Милер (на френски: Gérard Miller) е френски психоаналитик, писател, университетски преподавател, радио и телевизионен хроникьор.

Биография

Роден е на 3 юли 1948 г. в Ньой сюр Сен, Франция, в семейство на еврейски полски имигранти. Той е брат на психоаналитика Жак-Ален Милер. Като юноша става член на Комунистическа младеж (младежка организация на Френската комунистическа партия), а по-късно на пролетарската левица – маоисти. След като завършва Екол нормал, работи като общ работник в свинеферма в продължение на две години. Завръща се в Париж и започва анализа с Жак Лакан.

Милер става преподавател по политически науки в Университета Париж VIII и професор и директор в отдела по психоанализа на същия университет. Той има докторска степен по философия и по политически науки.

От дълги години е спътник, без да е член на Френската социалистическа партия и Френската комунистическа партия.

През 2024 г. десетки жени го обвиняват в сексуално насилие и изнасилване, особено под хипноза. Той отрича тези обвинения.

На 23 февруари 2024 г. прокуратурата в Париж обяви, че е започнала предварително разследване въз основа на шест доклада.

Творчество

Жерар Милер публикува няколко книги в областта на историята, политиката и психоанализата, а през 2001 г. и автобиографията си „Принадлежащ към малцинствата“. Пише статии за вестниците „Libération“, „Globe Hebdo“, „L'Événement du jeudi“ и „Humanité“.

Милер пише сценарий за филми в съавторство с Франсис Жиро: „Преминаването към действие“ и „Терминал“, и няколко документални филма на Патрик Жюди: „Очите на Ева Браун“, „Мерилин, въпреки самата нея“, „Какво знаеха Джаки Кенеди и Робърт Капа“, „Човекът, който искаше да вярваме в легендата“. Пише и комедии за актьорите Ги Бьодос, Жан-Мари Бигар и Марк Жолив.

През 2008 г. на фестивала в Авиньон Жерар Милер играе за първи път на сцена в пиесата: „Манипулации – начин на употреба“. С много чувство за хумор, той разкрива измамите на „великите хипнотизатори“ – от Франц Месмер до Никола Саркози. През септември 2008 той представя пиесата си в Париж, а от 2009 – из цяла Франция.

Жерар Милер споделя научните възгледи на Фройд и Лакан.

Библиография

• Les Pousse-au-jouir du maréchal Pétain, préf. de Roland Barthes, Le Seuil, 1975; Le Livre de Poche, 1988; Points Seuil, 2004.
• Lacan, Gérard Miller (dir.), Bordas, 1987.
• Psychanalyse 6 heures 1/4, avec Dominique Miller, Le Seuil, 1991; Points, 2001.
• Moments de vérité, L'Archipel, 1996.
• Ce que je sais de vous… disent-ils, Stock, 2000; Le Livre de Poche, 2002.
• Après la colère, Stock, 2001, Le Livre de Poche, 2001
• Minoritaire, Stock, 2001; Points, 2003.
• Hypnose, mode d'emploi, Stock, 2002; Points, 2004.
• L'Anti-livre noir de la psychanalyse, avec Jacques-Alain Miller, Agnès Aflalo, et Marie-Claude Sureau, Le Seuil, 2006.
• Le Divan et le confessionnal, Éditions Desclée de Brouwer, 2010.
• Antipathies, Grasset & Fasquelle, 2014.

Сценарии

• 1991: Les yeux d'Eva Braun de Patrick Jeudy, документален филм
• 1993: Les kilos en trop de Gilles Béhat, телевизионен филм
• 1996: Passage à l'acte de Francis Girod, филм
• 1998: Terminale de Francis Girod, филм
• 1999: Politiquement correct, телевизионен сериал
• 2002: Marilyn malgré elle de Patrick Jeudy, телевизионен филм
• 2003: Ce que savait Jackie Kennedy de Patrick Jeudy, документален филм
• 2004: Robert Capa, l'homme qui voulait croire à sa légende de Patrick Jeudy, документален филм
• 2010: Il n'y a pas de Kennedy heureux de Patrick Jeudy, документален филм
• 2013: La malédiction des trois corbeaux, радиосериал
• 2015: Gérard Depardieu, L’homme dont le père ne parlait pas, coréalisé avec Anaïs Feuillette, документален филм
• 2015: Ségolène Royal, la femme qui n'était pas un homme, coréalisé avec Anaïs Feuillette, документален филм.

Външни препратки

• ((fr)) Официален сайт на Жерар Милер Архив на оригинала от 2010-02-12 в Wayback Machine.