Жан Безстрашни
| Жан Безстрашни Jean Ier de Bourgogne | |
| херцог на Бургундия | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 10 септември 1419 г.
|
| Погребан | Дижон, Франция |
| Управление | |
| Период | 1404 – 1419 |
| Предшественик | Филип II Смели |
| Наследник | Филип III Добрия |
| Други титли | граф на Невер (1384 – 1404); граф на Шароле (1404 – 1419); граф на Фландрия, Артоа и Бургундия (1405 – 1419) |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Валоа-Бургундия |
| Баща | Филип II |
| Майка | Маргарита III Фландърска |
| Братя/сестри | Филип II Антон Катарина Бургундска Маргарета Бургундска Мария Бургундска |
| Съпруга | Маргарита Баварска (1363 – 1423) (9 април 1385) |
| Деца | Филип Добрия Мария Бургундска Маргарита Бургундска (1393 – 1442) Агнес Бургундска |
| Жан Безстрашни в Общомедия | |
Жан Безстрашни (на френски: Jean sans Peur, на френски: Jean de Nevers; * 28 май 1371, Дижон, Франция; † 10 септември 1419, Монтро Фот Йон, Франция) е херцог на Бургундия от 1404 до смъртта си през 1419 г. По майчина линия наследява графствата Фландрия и Артоа, а като внук на крал Жан II е представител на френската кралска династия Валоа и за известно време е един от регентите на своя умствено болен братовчед Шарл VI.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Произход и младост
[редактиране | редактиране на кода]Жан е роден в бургундската столица Дижон. Той е син на Филип II Смели, малък син на френския крал Жан II от династията Валоа. Майка му, Маргарита III ван Мале, е дъщеря и наследница на графа на Фландрия Лодевейк ван Мале.
След смъртта на дядо си по майчина линия през 1384 г. Жан получава Графство Невер.
Още в ранна възраст той е сгоден за своята първа братовчедка Катрин дьо Валоа, дъщеря на френския крал Шарл V, но през 1385 г. се жени за Маргарете Баварска. Тя е дъщеря на баварския херцог Албрехт I, който е и граф на Холандия, Ено и Зеландия, като бракът има за цел да затвърди бургундските позиции в Нидерландия.
Битка при Никопол
[редактиране | редактиране на кода]През 1395 г. Жан оглавява бургундските сили, включили се във водения от унгарския крал Сигизмунд Люксембургски кръстоносен поход срещу османците на Баязид I.
На 25 септември 1396 г. участва в решаващата Битка при Никопол. През ранното утро Сигизмунд изпраща своя велик маршал до Жан със съобщение, че неговите разузнавачи са забелязали турски авангард и го моли да отложи настъплението с 2 часа, за да могат в това време да се върнат разузнавачите и за да имат време да изучат месторазположението и числеността на турските войски. Жан обаче веднага напада и си спечелва прозвището Безстрашни (на френски: Sans-Peur), след като напада безстрашно турците. Заради личната му необмислена прибързаност самият той попада веднага в плен от турците. Те са готови да го убият, но неговият телохранител се хвърля на земята и започва да се моли на турците да пощадят живота на неговия господар. Така, въпреки своята нагласа за жестоко отмъщение, турците се оказват заинтересовани от богат откуп, който могат да получат за именития си пленник и съхраняват живота на френския командир. Виждайки пленяването на своя командир и последните френски рицари прекратяват съпротивата. Жан е освободен година по-късно, след като баща му Филип Смели изплаща огромен откуп на султана от 200 000 дуката[1] през 1398 г.[2]
Крал Сигизмунд Люксембургски, както се твърди, казва за французите: „Ако само ме бяха послушали... Имахме предостатъчно мъже да се бием с враговете си“.[3]
Обратно във Франция Жан и неговите спътници се превръщат в истински герои[4], дотам че Бургундският дом вижда престижа си подобрен до такава степен, че впоследствие се превръща в годините 1420 -1460 в „един от основните центрове за възвисяване на идеала на кръстоносния поход и борбата срещу турската заплаха.“[5] Манията по кръстоносната литература свидетелства за този престиж. Всъщност в двора на Бургундия са създадени най-много романи, вдъхновени от по-ранни текстове или чрез създаване на оригинални произведения и въз основа на „паметта на северните владения“, отбелязва Жак Павиот.[6]
Конфликт с херцог Луи Орлеански
[редактиране | редактиране на кода]
На 27 април 1404 г. умира херцог Филип Смели и Жан Безстрашни наследява Херцогство Бургундия и Графство Шароле, като предава Графство Невер на по-малкия си брат Филип. На 21 март следващата година умира и майка им и Жан става и граф на Фландрия, Артоа и Бургундия.
Още в началото на управлението си Жан Безстрашни влиза в конфликт със своя първи братовчед херцог Луи Орлеански, който прераства в Арманякско-бургундската война. Луи е херцог на Орлеан и по-малък брат на френския крал Шарл VI, който страда от засилващо се умствено заболяване. Херцог Жан Безстрашни и херцог Луи Орлеански се опитват да упражняват властта над Франция, принадлежаща на неспособния да управлява крал, като влизат в остро съперничество помежду си.
След поредица от интриги, при които дофинът Луи дьо Гиен, годеник на дъщерята на Жан, е последователно отвличан от двете враждуващи страни, Жан Безстрашни успява да издейства от краля да бъде определен за защитник на децата му. Това не му донася решителен превес и двете страни започват да си отправят открити заплахи, докато на 23 ноември 1407 г. Луи Орлеански е убит на улицата в Париж. Жан Безстрашни признава, че е организирал убийството, оправдавайки го с извършени от Луи Орлеански престъпления, но е принуден да напусне Париж. Той влиза във въоръжени сблъсъци с привържениците на Орлеан, но скоро си връща благоволението на краля. На 9 март 1409 г. в Шартър е сключено споразумение, с което кралят опрощава престъплението на херцога, а той се помирява публично със сина на Луи Шарл Орлеански. Малко по-късно Жан отново става защитник на дофина.
Жан Безстрашни се опитва да затвърди позициите си, като през 1409 г. организира брака на своя наследник Филип с дъщерята на крал Шарл VI Мишел дьо Валоа, а през 1412 г. омъжва дъщеря си Маргьорит за наследника на френския трон – дофинът Луи дьо Гиен. В същото време той се стреми да спечели благоволението на френската кралица Изабела Баварска, като може би дори става неин любовник.
Конфликт с дофина Шарл
[редактиране | редактиране на кода]На 10 септември 1419 г. на моста в Монтро Жан Безстрашни със своя ескорт пристига за дипломатическа среща с дофина Шарл. При тази среща той е убит от рицарите от свитата на дофина, оглавявани от граф Танги дьо Шател и виконт дьо Нарбон. Те отсичат лявата му ръка, с която той инстинктивно се предпазва от удара, а след това му разбиват черепа. Същите рани със същото оръжие са нанесени преди 12 г. на херцог Луи Орлеански.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]
Жан се жени на 12 април 1385 г. на двойната сватба в Камбре за по-голямата с осем години Маргарита Баварска (1363 – 1423), дъщеря на Албрехт I, херцог на Щраубинг-Холандия, граф на графство Холандия, Зеландия и Хенегау също господар на Фризия, и първата му съпруга Маргарита Бжеска († 1386), дъщеря на херцог Лудвиг I от Лигнитц и внучка на бохемския крал Вацлав II. На същия ден Маргарита Бургундска (1374 – 1441), сестра на Жан Безстрашни, се жени за брата на Маргарита Баварска, Вилхелм II Баварски.
Жан Безстрашни и Маргарита Баварска имат осем деца.[7] Дъщерите им получават добро образование[8] и за петте сестри съвременниците казват че са „обикновени, като сови"[9], които са израснали в „топла семейна атмосфера“ в херцогската резиденция, разположена в Бургундия; всички те са близки с тяхната баба по баща – графиня Маргарита Фландърска[10].
- Маргарита (* 1393 † 1441), ∞ 1) Луи дьо Валоа, херцог на Гиен, 2) Артур III Бретански
- Екатерина (†1414)
- Мария (* 1393 † 1463) ∞ 1406 Адолф II, граф на Клев и Марк
- Изабела (* 1395 † 1412) ∞ Оливие дьо Шатийон, граф на Пентиевър
- Филип III Добрия (* 1396 † 1467) ∞ 1) Мишел дьо Валоа (* 1395 † 1422), 2) Бона д’Артоа (* 1396 † 1425), 3) Изабела Португалска (* 1397 † 1471)
- Жана (* 1399 † 1406)
- Ана (* 1404 † 1432) ∞ Джон от Ланкастър, херцог на Бедфорд
- Агнес (* 1407 † 1476) ∞ Шарл I дьо Бурбон (* 1401 † 1456)
- Дъщерите с гербове
-
Маргарита дьо Гиен -
Мария дьо Клев -
Изабела дьо Пентиевър -
Ана, херцогиня на Бедфорд -
Агнес дьо Бурбон
.png)
.png)
.png)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Karl Theodor Wenzelburger, Johann ohne Furcht, Herzog von Burgund. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 202 f.
- ↑ 1911 Encyclopædia Britannica/John, Duke of Burgundy // Wikisource, the free online library. 1911. Посетен на 29 юни 2020. (на английски)
- ↑ Bertrand Schnerb, L'État bourguignon, Paris, Perrin, coll. « Tempus », 2005, 469 p. (ISBN 978-2-262-02360-7).
- ↑ Bertrand Schnerb, Jean sans-Peur : le prince meurtrier, Paris, Payot, 2005, 824 p. (ISBN 2-84050-316-6), p. 65 – 73.
- ↑ Bertrand Schnerb, L'État bourguignon, Paris, Perrin, coll. « Tempus », 2005, 469 p. (ISBN 978-2-262-02360-7)
- ↑ Jacques Paviot, Les ducs de Bourgogne, la croisade et l'Orient : fin xive siècle-xve siècle, Presses de l'Université de Paris-Sorbonne, 2003, p. 207 – 227.
- ↑ Capet 25, genealogy.euweb.cz
- ↑ Vaughan, Richard. Philip the Bold: The Formation of the Burgundian State. – Boydell Press, 2002. – Т. 1. – P. 91 – 92. – 280 p. – ISBN 0-85115-915-X, 9780851159157.
- ↑ “Gilbert, Anne-Cécile. Marguerite de Bourgogne, duchesse de Guyenne, puis comtesse de Richemont, une femme d’influence? // Femmes de pouvoir, femmes politiques durant les derniers siècles du Moyen Âge et au cours de la première Renaissance: / Réd.: Eric Bousmar, Jonathan Dumont, Alain Marchandisse, Bertrand Schnerb. – Bruxelles: Éditions De Boeck Université, 2012. – P. 457 – 475. – ISBN 978-2-8041-6553-6.
- ↑ Morewedge 1975, с. 97 – 98, 114 – 115.
- Karl Theodor Wenzelburger, Johann ohne Furcht, Herzog von Burgund. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 202 f.
|
