Бона д’Артоа
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Бона.
Бона д’Артоа Bonne d'Artois | |
графиня на Невер и Ретел, херцогиня на Бургундия | |
Родена |
1396 г.
|
---|---|
Починала | 17 септември 1425 г.
|
Погребана | Дижон, Франция |
Управление | |
Период | 20 юни 1413 – 25 октомври 1415 (Невер и Ретел); 30 ноември 1424 – 17 септември 1425 (Бургундия) |
Предшественик | Изабела дьо Куси (Невер и Ретел); Мишел дьо Валоа (Бургундия) |
Наследник | Мария д'Албре (Невер и Ретел); Изабела Португалска (Бургундия) |
Семейство | |
Род | Дом Артоа |
Баща | Филип д’Артоа |
Майка | Мария І дьо Бери |
Братя/сестри | Шарл I дьо Бурбон Луи I дьо Бурбон-Монпансие |
Съпруг | Филип II (29 юни 1413 – 3 ноември 1415) Филип Добрия (ноември 1424 – 17 септември 1425) |
Деца | Шарл I Жан II |
Бона д’Артоа в Общомедия |
Бона д’Артоа (на френски: Bonne d’Artois; * 1396; † 17 септември 1425, Дижон) от Дом Артоа, е чрез женитба графиня на Невер и на Ретел и от 1424 до 1425 г. херцогиня на Бургундия.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на Филип д’Артоа (* 1358, † 1397), граф на Йо и конетабъл на Франция, и съпругата му Мария I дьо Бери (* 1375, † юни 1434), херцогиня на Оверн, графиня на Монпансие и френска принцеса. Тя има двама братя и една сестра – Шарл (* 1394 † 1472), граф на Йо, Филип (* 1395 † 1397), Катерина (* ок. 1397 † 1420), от 1416 съпруга на Жан дьо Бурбон-Каранси, господар на Каранси и Совини, родоначалник на клона Бурбон-Каранси.
През 1396 г. нейният баща участва в битката при Никопол, попада в плен и умира девет дена преди освобождението му.
Бона д’Артоа се омъжва на 20 юни 1413 г. в Енен-Бомон за Филип II Бургундски (* 1389 † 1415), граф на Невер и Ретел. Тя е неговата втора съпруга. Бракът е отпразнуван в Замъка на Бомон (отъждествяван с Бомон ан Артоа или Бомо сюр Оаз[1]). Този съюз между по-малкия брат на херцога на Бургундия Жан Безстрашни и внучката на херцога Жан дьо Бери се счита за „залогът на крехкото помирение между арманяци и бургундци след епизода на въстанието на Кабошените“.[2]
Съпругът ѝ е убит в битката при Аженкур на 25 октомври 1415 г., след само 2-годишен брак, оставяйки я вдовица с двама много малки сина.[3] След смъртта му най-големият им син Шарл, който е само на 1 година, става граф на Невер. Бона е регентка на сина си от 1415 до 1424 г. Тя наследява леля си Жана д'Артоа като господарка на Дрьо и на Уден.
Между 1419 и 1423 г. Бона основава в Десиз, в замъка на графовете на Невер, кларисински манастир на, реформиран от Колет дьо Корби.[4]
На 30 ноември 1424 г. в Мулен-Анжилбер Бона се омъжва за племенника на покойния си съпруг, Филип III Добрия (* 1396, † 1467), херцог на Бургундия, вдовец от 1422 г. Тя умира в Дижон 10 месеца след втория си брак. Погребана е в Чертога „Шампол“ – династичен некропол на херцозите на Бургундия от Дом Валоа и тяхното семейство.[5]
Деца
[редактиране | редактиране на кода]От Филип II Бургундски има децата:
- Шарл I (* 1414 † 1464), граф на Невер и на Ретел
- Жан II (* 1415, Кламси, † 1491), от 1464 граф на Невер и на Ретел
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Histoire de Beaumont-sur-Oise. Persan, Imprimerie de Persan-Beaumont, 1959. p. 205. (на френски)
- ↑ Françoise Autrand. Une stratégie familiale au féminin : le duc de Berry et le mariage de ses filles // Annuaire-Bulletin de la Société de l'histoire de France. 1999. с. 5..
- ↑ Въпреки че много генеалози определят раждането на Жан на 25 октомври 1415 г., деня на смъртта на Графа на Невер, бургундските счетоводни източници доказват, че той е роден преди 21 октомври, датата, на която Жан Безстрашни, неговият кръстник, остава в Кламси : . Ernest Petit, Itinéraires de Philippe le Hardi et de Jean Sans Peur, ducs de Bourgogne (1363 – 1419), d'après les comptes de dépenses de leur hôtel, Collection de documents inédits sur l'histoire de France, vol. 36, Paris, Imprimerie nationale, 1888, p. 421 Шаблон:Lire en ligne. En outre, un autre document d'archive précise que le duc quitte Argilly le 20 octobre (cité par Patrick Van Kerrebrouck, Nouvelle histoire généalogique de l'auguste maison de France, vol. 3: Les Valois, Villeneuve d'Ascq, 1990, p. 406, note 2.
- ↑ Шаблон:Chapitre.
- ↑ D'or et de cendres. Villeneuve d'Ascq, Presses universitaires du Septentrion, 2005. ISBN 2-85939-878-3. p. 395. (на френски).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Bonne d'Artois Архив на оригинала от 2008-05-08 в Wayback Machine., fmg.ac
- Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln Band II (1984) Tafel 22, Band III (1984) Tafel 70, 72
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bonne d'Artois в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |