Ефтим Филипович
Ефтим Филипович | |
български революционер | |
Ефтим Филипович, около 1911 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1917 г.
|
Награди | „Свети Александър“ |
Ефтим Трайчев Филипович е български революционер, участник в Априлското въстание, опълченец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през август 1842 година в западномакедонския град Ресен, тогава в Османската империя. Учи в родния си град. Занимава се с търговия и е виден участник в българските църковни борби след 1865 година. Пътува до Цариград и разпространява учебник на Димитър Македонски и други български книги из Македония.
В 1869 година се установява във Варна, откъдето пътува до селища от двете страни на Стара планина. Прекарва във Варна почти 8 години като поддържа връзки с Николай Даскалов, руски консул в града. Практикува лекарска професия. Присъединява се към Вътрешната революционна организация.
Участва в Сръбско-турската война от 1876 година като съратник на войводата Цеко Петков.
Участва в Априлското въстание с четата на поп Харитон Халачев, като заедно с 6 другари успява да се спаси след сражението в Дряновския манастир. Бяга в Елена, където е предаден от Янко ефенди Белялията и е арестуван. Затворен е в Търново, където са и Георги Измирлиев, Цанко Дюстабанов и Бачо Киро. Филипович е осъден на заточение, откаран е в Русе, където се среща със Стоян Заимов, и оттам в Диарбекир. В Диарбекир успява да излекува детето на пазача си и с негова помощ избягва и заминава за Одеса, където се сформира Българското опълчение. Постъпва в Първа дружина и участва в сраженията при Шипка по време на Руско-турската война.
Участва в бунтовното движение в Западна Македония в 1879 година, след което се отдава на мирен живот като лекар. В 1885 година при избухването на Сръбско-българската война е доброволец в Българската армия и служи като лекар.
Към 1879 година работи като фелдшер в Дупница. След това се прехвърля в Ресенско, където участва в местните размирици след налагането на Берлински конгрес. Заради революционната си дейност е нагред с ордени и медали. Установява се да живее в Кюстендил. Сват е на Никола Малешевски. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение лекар в санитарна команда на Кюстендилската дружина, нестроева рота на 7-а Кумановска дружина. Награден е със сребърен кръст „Св. Александър“.[1] Умира през 1917 година в София.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 745.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 307.
- Участници в Априлското въстание
- Родени в Ресен
- Български революционери от Македония
- Български опълченци от Македония
- Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война
- Доброволци в Сръбско-турската война (1876)
- Македоно-одрински опълченци
- Български офицери от Македония
- Дейци на ВРО
- Починали в София
- Български лекари от Македония
- Български имигранти от Македония във Варна
- Български имигранти от Македония в Кюстендил
- Носители на орден „Свети Александър“
- Затворници в Диарбекир