Етантиол
 | Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
| Етантиол | |
 | |
 | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₂H₆S |
| Моларна маса | 62,019 u[1] |
| Плътност | 0,8315 g/cm³ (25 °C) |
| Вискозитет | динамичен: 0,364 mPa·s (0 °C; 100 000 Pa; течност) |
| Точка на топене | −147,89 °C |
| Точка на кипене | 35 °C |
| Критична температура | 225,6 °C |
| Критично налягане | 5 530 000 Pa |
| Парно налягане | 58 900 Pa (20 °C) |
| pKa | 10.6 |
| Показател на пречупване | 1,431 (при 20 °C) |
| Диполен момент | 1,61 D |
| Опасности | |
| NFPA 704 |  4
2
0
|
| Точка на запалване | −48 °C |
| Точка на самозапалване | 300 °C |
| LD50 | 682 mg/kg (rat, oral) |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 75-08-1 |
| PubChem | 6343 |
| ChemSpider | 6103 |
| Номер на ООН | 2363 |
| ChEBI | 46511 |
| RTECS | KI9625000 |
| SMILES | CCS |
| InChI | 1S/C2H6S/c1-2-3/h3H,2H2,1H3 1/C2H6S/c1-2-3/h3H,2H2,1H3 |
| InChI ключ | DNJIEGIFACGWOD-UHFFFAOYSA-N DNJIEGIFACGWOD-UHFFFAOYAW |
| UNII | M439R54A1D |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Етантиол в Общомедия | |
Етантиол, познат като етил меркаптан, е безцветен газ или бистра течност с особен мирис. Това е сероорганично съединение с формула CH3CH2SH. Съкратено EtSH, той се съставя от етилова група (Et), CH3CH2-, прикрепена към тиолова функционална група (-SH). Структурата му е аналогична на тази на етанол, но със сяра на мястото накислорода. Миризмата на EtSH e неприятна. Етантиолът е по-активен от етанола, поради невъзможността да участва във водородна връзка. Етантиолът е токсичен. Това се среща в природата като второстепенен компонент на петрола, и може да се добави в газообразни продукти без мирис, като например втечнен нефтен газ (пропан-бутан), за да служи като индикатор при изтичане на газ. При тези малки концентрации, етантиолът не е вреден.
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]Етантиол се получава чрез реакция на етилен със сероводород в присъствието на катализатор. Различните производители използват различни катализатори в процеса. Той също се произвежда чрез реакцията на етанол със сероводород и твърд катализатор с кисел химичен характер, като алуминиев оксид.[2]
Етантиолът е открит първоначално от датския химик Цеисе (William Christopher Zeise) през 1834 година.[3] Цеисе поставя калциев етилсулфат в суспензия на бариев сулфид, наситена със сероводород. На него се приписва наименуването на C2H5S-групата като меркаптан.
Етантиолът също така може да бъде получен чрез халогензаместителна реакция, където етилов халид реагира с воден разтвор на натриев бисулфид. Това преобразуване е доказано още през 1840 година от Анри Виктор Реньо (Henri Victor Regnault).[4]
Миризма
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ethanethiol // PubChem. Посетен на 17 ноември 2016 г. (на английски)
- ↑ Thiols // Kirk-Othmer Concise Encylclopedia of Chemical Technology. 3rd. New York, John Wiley & Sons, Inc., 1988. ISBN 978-0471801047. с. 946 – 963.
- ↑ Zeise, William Christopher. Sur le Mercaptan; avec des Observations sur d'autres produits resultant de l'Action des Sulfovinates ainsi que de l'Huile de vin, sur des sulfures metalliques // Annales de Chimie et de Physique 56. 1834. с. 87 – 97.
- ↑ Regnault, V. Ueber die Einwirkung des Chlors auf die Chlorwasserstoffäther des Alkohols und Holzgeistes und über mehrere Punkte der Aethertheorie // Ann. 34. 1840. DOI:10.1002/jlac.18400340103. с. 24 – 52.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ethanethiol в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |