Направо към съдържанието

Ерик Сийгъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ерик Улф Сийгъл
Erich Wolf Segal
Ерик Улф Сийгъл, януари 2012 г.
Роден16 юни 1937 г.
Починал17 януари 2010 г. (72 г.)
Професияписател, сценарист, преподавател
Националност САЩ
Активен период1968 – 1998
Жанрсъвременен роман
Известни творбиLove story
Награди„Златен глобус“ (1970)
СъпругаКарън Мариан Джеймс
Децадве дъщери
Уебсайтwww.erichsegal.com
Ерик Улф Сийгъл в Общомедия

Ерик Улф Сийгъл (на английски: Erich Wolf Segal) е американски писател, филмов сценарист и преподавател.

Сийгъл, чийто баща е равин, е роден на 16 юни 1937 г. в Бруклин, Ню Йорк. Посещава гимназията „Мидууд“ в Бруклин, пътува и до Швейцария, където учи през лятото. Блестящ студент, дипломира се в Харвард през 1958, завършва като поета на випуска и втория по успех, който произнася словото на латински на годишния акт. Следват магистърска степен и докторат. Бил е професор по сравнителна литература в Йейл. Преподавал е гръцки и латински в Харвард, Йейл и Принстън. През 1967 пише сценария за филма на Бийтълс „Жълтата подводница“ (почти непознат днес анимационен филм, изграден изцяло по музика на легендарната ливърпулска четворка), по сюжета на Лий Миноф.

В края на 60-те години, Ерик Сийгъл работи в сътрудничество и по други сценарии. Написва сам романтична история за двама студенти, възпитаници на Харвард и Радклиф, но не успява да я продаде. Все пак Лойс Уолъс – литературен агент към Уилям Морис – му предлага да преработи сценария в роман. Резултатът е литературното и филмово явление, със заглавие „Любовна история“. Книгата оглавява класацията за продажби на „Ню Йорк Таймс“, става най-продаваното произведение в художествена проза за цялата 1970 в САЩ. Преведена е на над двадесет езика по света. Едноименният филм е челната атракция на бокс-офиса за 1971.

Ерик Сийгъл продължава да пише още романи и филмови сценарии, включително и продължението на „Любовна история“, озаглавено „Историята на Оливър“ (1977).

Писателска и преподавателска дейност след „Любовна история“

[редактиране | редактиране на кода]

Публикува множество научни трудове наред с преподавателската си дейност в университета. Като професор е изнасял цикъл от лекции в университета в Мюнхен, в университета Принстън, както и в Дартмут Колидж. Написал е сериозни научни разработки върху древногръцката и латинската литература.

Романът му „Последно танго в Харвард“ (1985), семейна хроника, вдъхновена от харвардския випуск 1958 г., също става бестселър и е отличен с литературни награди във Франция и Италия. „Лекари“ е друго негово произведение, оглавило класацията за продажби на „Ню Йорк Таймс“.

От 1975 г. Сийгъл е женен за Карън Мариан Джеймс, от която има две дъщери.

В последните 30 години от живота си страда от Паркинсон. Умира от сърдечен удар на 17 януари 2010 г. в Лондон.

  • Yellow Submarine (1968)
  • The Games (1970)
  • R.P.M. (1970)
  • Любовна история, Love Story (1970)
  • Jennifer on My Mind (1971)
  • Oliver's Story (1978)
  • A Change of Seasons (1980)
  • Man, Woman and Child (1983)
  • Doctors (1988)
  • Acts of Faith (1992)

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Comedy of Plautus (1968)
  • Fairy Tales (1973)
  • Man, Woman and Child (1980)
  • The Class (1985)
    Последно танго в Харвард, изд. „Емас“ (2004), прев. Милко Стоименов
  • Doctors (1988)
    Лекари, изд.: ИК „Бард“, София (1995), изд. „Емас“ (2004), прев. Мария Чобанова и др.
  • Acts of Faith (1992)
    Грях и спасение, изд. „Емас“ (2003), прев. Ани Еврева
  • Prizes (1995)
    Награди, изд.: ИК „Бард“, София (1995), прев., Цветана Генчева, Юлия Чернева, Крум Бъчваров
  • Only Love (1998)

Серия „Любовна история“ (Love Story)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Love Story (1970)
    Любовна история, изд. „Пергамент прес“ (2011), прев. Станимир Йотов
  2. Oliver's Story (1977)
  • Euripides. A collection of critical essays (1968)
  • Oxford readings in Greek tragedy (1983)
  • Caesar Augustus: Seven Aspects (1984) – с Фергус Милър
  • Four comedies: the braggart soldier, the brothers Menaechmus, the haunted house, the pot of gold (1996)
  • The Death of Comedy (2001)
  • Oxford Readings in Greek Tragedy (2001)
  • Oxford Readings in Menander, Plautus, and Terence (2002)
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за