Ервин Йенеке
| Ервин Йенеке | |
| германски генерал | |
| Звание | Генерал-полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1911 – 1945 г. |
| Служи на |  Германска империя  Ваймарска република  Нацистка Германия |
| Род войски |  Вермахт |
| Командвания | 17-а армия |
| Битки/войни | Първа световна война, Втората световна война |
| Награди | Рицарски кръст |
| Дата и място на раждане |
фререн |
| Дата и място на смърт | |
| Ервин Йенеке в Общомедия | |
Ервин Йенеке (на немски: Erwin Jaenecke) (1890 – 1960) е един от малкото немски генерали на пионерни войски, който воюва през Втората световна война срещу Полша, Франция и СССР.
Роден във Фререн, Германия през 1890 г. той воюва през Първата световна война и в избухването на Втората световна война като главен интендант с 8-а армия в Полша. По-късно служи и в Белгия и Франция.
На Източния фронт той служи като командир на 389-а пехотна дивизия, а по-късно командва IV. Армейски корпус.[1] Йенеке е бил ранен в Битката за Сталинград и е издухан като един от най-вишите офицери. През април 1943 г. той командва LXXXII. Армейски корпус, а от 25 юни му е възложена 17-а армия в Кавказ и по-късно в Крим. На среща с Адолф Хитлер в Берхтесгаден Йенеке настоява, че Севастопол ще бъде евакуиран и неговата армия от 235 000 души ще бъде изтеглена. Генерал Йенеке носи отговорност за загубата на Крим и е бил арестуван в Румъния и след това е изправен на военен съд. Само намесата на Хайнц Гудериан можеше да спаси неговия живот. На 31 януари 1945 г. той е бил освободен от армията.
На 15 юни 1945 г. той отново е арестуван, но този път от Съветския съюз и е осъден на смърт, но по-късно присъдата му била променена на 25 години тежък труд. През октомври 1955 г. Йенеке се връща обратно в Германия, след споразумението на Конрад Аденауер с СССР.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Железен кръст (1914 г.) – II и I степен[2]
- Кръст на Фридрих-Август – II и I степен[2]
- Кръст за военни заслуги
- Кръст на честта
- Медал за военна служба
- Значка за раняване (1939 г.) – черна
- Закопчалки към Железения кръст – II и I степен
- Пехотна щурмова значка – сребърна
- Рицарски кръст (9 октомври 1942 г.)[3]
- Германски кръст – златен (2 януари 1943 г.)[3]
- Орден на Михаел Брейв (Румъния)
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gerd F. Heuer: Die Generalobersten des Heeres Inhaber. höchster deutscher Kommandostellen, Moewig Verlag, Rastatt 1988, ISBN 3-8118-1049-9, Seite 133 – 137
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Die Aussage auf www.389id.de: „General Jänecke, Kommandeur der 389. ID erhält das Eiserne Kreuz, welches mit dem Blut von Abertausenden von Soldaten in der Schlacht um das Traktorenwerk erkauft wurde“, läßt sich nicht eindeutig belegen
- ↑ а б Rangliste des Deutschen Reichsheeres, Mittler & Sohn Verlag, Berlin, S.135
- ↑ а б Veit Scherzer: Die Ritterkreuzträger 1939-1945, Scherzers Militaer-Verlag, Ranis/Jena 2007, ISBN 978-3-938845-17-2, S.416
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Erwin Jaenecke в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| Генерал-полковник Ричард Руоф |
→ | Главнокомандващ на 17-а армия (25 юни 1943 – 1 март 1944) |
→ | Генерал-фелдмаршал Фердинанд Шьорнер |
| Генерал-фелдмаршал Фердинанд Шьорнер |
→ | Главнокомандващ на 17-а армия (1 април 1944 – 28 април 1944) |
→ | Генерал-лейтенант Карл Алмендингер |