Епически песни (1896)
Облик
- Тази статия е за стихосбирката на Пенчо Славейков от 1896 година. За стихосбирката от 1907 година вижте Епически песни.
Епически песни | |
Автор | Пенчо Славейков |
---|---|
Първо издание | 1896 г. |
Издателство | „Драган Манчов“ |
Оригинален език | български език |
Жанр | стихосбирка |
„Епически песни. Книга първа“ е стихосбирка на българския поет Пенчо Славейков от 1896 година. Публикувана е в Пловдив от издателя Драган Манчов и включва 42 стихотворения.[1]
През 1898 година Славейков издава нейно продължение със заглавие „Блянове“ и подзаглавие „Епически песни. Книга втора“. През 1902 година двете части са издадени в обща книга – луксозно издание с ограничен тираж от само 13 екземпляра. През 1907 година излиза изцяло преработена стихосбирка, също озаглавена „Епически песни“, която включва около половината от стихотворенията в първите книги и няколко невключени в тях, като част от стиховете са преработени.
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]- Автобиография
- Луд гидия[2]
- Цар Самуил[2]
- Чунар
- Фрина[2]
- Маркови кули
- Пътник
- Любов и меч
- Цар Крез на кладата[2]
- Орисия[2]
- Въстаник
- Падающа звезда
- Цар Давид
- Чумави[2]
- Разяснение
- Катунари
- Рицар на светий Дух
- Старите шалвари
- Пленници
- Валтасар
- Fіs-Dur[2]
- Теменужка
- Марий и Сула
- Могила[2]
- Тимуровий паметник[2]
- Харамии[2]
- Бойното поле при Хастингс
- Змейново любе[2]
- Рудолф и Мери
- Гурбетчия
- Два погледа[2]
- Джон-Ячмичното-Зърно
- Едно време
- Успокоений[2]
- Тимур
- На хаджилък в коша
- Сърце на сърцата[2]
- След старозагорский бой[2]
- Ашик Ибраим
- Коняр
- Вещий Олег
- Песен за критиците[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Тази статия, свързана с България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.