Епически песни
Тази статия е за стихосбирката на Пенчо Славейков от 1907 година. За стихосбирката от 1896 година вижте Епически песни (1896).
| Епически песни | |
| Автор | Пенчо Славейков |
|---|---|
| Първо издание | 1907 г. |
| Издателство | „Мисъл“ |
| Оригинален език | български език |
| Жанр | стихосбирка |
„Епически песни“ е стихосбирка на Пенчо Славейков, която с известни промени претърпява няколко издания. В сборника са съчетани битови и философски поеми, които са обединени от темите за смисъла на човешкия живот и съществуване.
През 1896 година Славейков издава в Лайпциг книга, озаглавена „Епически песни“ с подзаглавие „Книга първа“. През 1898 година, вече в София, излиза нейно продължение със заглавие „Блянове“ и подзаглавие „Епически песни. Книга втора“. През 1902 година двете части са издадени в обща книга – луксозно издание с ограничен тираж от само 13 екземпляра. Последното издание, върху което работи Славейков, е от 1907 година и включва преработени и избрани стихове от предходните издания.
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Сборникът включва следните художествени произведения:
- Олаф Ван Гелдерн
- Луд гидия
- Харамии – 1
- Харамии – 2
- Харамии – 3
- Цар Самуил
- Орисия
- Змейново любе
- Могила
- Фрина
- Чумави
- Cis moll
- На изток
- Успокоеният
- Късмет
- Поет
- Сърце на сърцата
- След Старозагорския бой
- Ралица
- Коледари
- Микеланджело
- Неразделни
- Крум ясновидец
- На Балкана
- Цветя
- Гроздоберци
- Римлянка
- Приказка
- Бойко
- По жътва
- При Босилка
- В потайна доба
- Симфония на безнадеждността
- Чума
- Пред Острова на блажените