Епафродит
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Епафродит.
| Епафродит | |
 Апостол Епафродит. Миниатюра от гръко-грузински ръкопис от XV век | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Канонизация | |
| Празник | 8 декември (Православна църква) |
| Епафродит в Общомедия | |
Епафродит (на гръцки: Επαφρόδιτος) в Новия завет е един от седемдесетте апостоли изпратен като посланик при филипяните от апостол Павел.[1]
Име
[редактиране | редактиране на кода]Името Епафродит (Επαφρόδιτος) е много често за епохата лично име, производно от Афродита, означаващо „любим“ или „чаровен“.[2][3] Името се среща с алтернативни изписвания (81-2 пр. Хр.) – Επαφρόδειτος и Επαφρόδειτον.[4] Среща се и конкрактираната форма Επαφράς, Епафрас.[5] В документи от II век се среща употребата му като прилагателно: „по време на приятното управление на Ларций Мемор“.[6]
Някои свързват Епафродит с друго лично име от Новия Завет Епафрас (Колосяни 1:7, 4:12; Филимон 23) с твърдението, че това е контрактираната или умалителната форма на Епафродит, посланика при филипяните.[3][4] Но няма никакви данни за подобна идентификация, името е много често и вероятно Епафродит е различен от Епафрас, жител на Колоса.[7]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Епафродит се споменава като християнски мисионер в Посланието към филипяните на апостол Павел (2:25-30, 4:18). Епафродит е делегат на християнската община във Филипи до апостол Павел с дарове по време на първото му затваряне в Ефес.[8]
| „ | Получих всичко и имам излишно; преизпълних се с блага, като приех пратения от вас по Епафродита дар, който е мирис благоуханен, жертва приятна, благо угодна Богу. (Филипяни, 4:18) | “ |
Павел в 2:25 го нарича „...брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми“ (Филипяни, 2:25). Трите думи „брат“, „сътрудник“ и „съратник“ са подредени в низходящ ред: обща симпатия, обща работа, обща заплаха и страдание.[9] По-нататък той е описан като пратеник, но е използвана думата „апостол“ (ἀπόστολος). „Услужник“ е λειτουργός, термин с административна употреба, означаващ държавен служител, често такъв, който има финансов ресурс да изпълнява функциите си, така че Епародит може би е не само официално лице на Филипийската църква, но и човек със средства, способен да финансира дара на Павел от 4:18.[10]
При пристигането си Епафродит се посвещава на „работата на Христа“, грижейки се за Павел и помагайки му в мисионерската работа. Трудът му е така отдаден, че губи здравето си и по думите на Павел „той боледува до умиране; но Бог го помилува“ (Филипяни, 2:27). След оздравяването му Павел го изпраща обратно във Филипи с това писмо, за да успокои притесненията на хриятелите му, които научили за сериозната му болест, и ги моли да го приемат с почит (Филипяни 2:28-29).
Библейският коментатор Уилиа Баркли предполага, че Епафродит може би най-вероятно е анонимният арбирът, който Павел призовава в писмото си да се намеси в спора между членовете на църквата Еводия и Синтихия.
Иполит Римски в своя списък на седемдесетте апостоли включва „Епафродит, епископ на Андриака“. Град Андриака има в Тракия и друг в Мала Азия.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Св. апостоли Состен, Аполос, Кифа, Тихик, Епафродит и Кесар // Православието. Посетен на 13 септември 2021 г.
- ↑ Bruce, Frederick F., 1989, Philippians, New International Biblical Commentary, New Testament Series, edited by W. Ward Gasque (Repr. Peabody, Mass.: Hendrickson, 2002), 99
- ↑ а б Joseph H. Thayer, C. L. Wilibald Grimm, and C. G. Wilke, 1889, Greek-English Lexicon of the New Testament (Repr. Grand Rapids, Mich.: Zondervan, 1966), 229.
- ↑ а б James Hope Moulton, and George Milligan, 1929, The Vocabulary of the Greek Testament Illustrated from the Papyri and Other Non-Literary Sources (London: Hodder and Stoughton), 230.
- ↑ Lightfoot, J.B., Philippians (1868, McGrath ed. 1994) 147.
- ↑ P. Ryl II. 77.36, A.D. 192.
- ↑ John Walvoord, Philippians: Triumph in Christ, Everyman’s Bible Commentary (Chicago, Ill.: Moody Press), 1971, 71. Lightfoot 72. Robert W. Funk, Greek Grammar of the NT (1961) 125.
- ↑ John Reumann, Philippians, AB (2008) 13-14.
- ↑ Lightfoot, J.B., Philippians (1868, McGrath ed. 1994) 148.
- ↑ Peterlin, Davorin. Paul's Letter to the Philippians in the Light of Disunity in the Church. Boston, Brill Academic Publishers, 1997. ISBN 978-90-04-10305-4. с. 200–5.
| пръв | → | филипийски епископ (в I век) |
→ | Ераст |
|
| ||||||||||||||||||||
