Емил Чоран

Емил Чоран
Emil Cioran
	Емил Чоран Emil Cioran
румънски философ и есеист
Роден	8 април 1911 г. Рашинари край Сибиу, днес Румъния
Починал	20 юни 1995 г. (84 г.) Париж, Франция
Погребан	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Учил в	Букурещки университет; Хумболтов университет на Берлин; Парижки университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на 20. век
Школа	Европейска философия; Екзистенциализъм
Семейство
Баща	Емилиан Чоран
Майка	Емилия Чоран
Подпис
Уебсайт	www.cioran.com Страница в IMDb
	Емил Чоран в Общомедия

Емил Чоран (на румънски: Emil Cioran; на френски: Émile Michel Cioran) е румънски философ и есеист.

Прекарва по-голямата част от живота си във Франция (от 1937 г.), живеейки в Латинския квартал на Париж. Принадлежи към групата известни представители на румънската диаспора във Франция – Елиаде, Йонеско, Бранкузи, Енеску и Цара.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Емил Чоран е роден в семейството на православния свещеник Емилиан Чоран и Емилия Чоран, по баща Каманичиу, в селцето Рашинари край град Сибиу, Трансилвания. Майка му произхожда от дребен аристократичен род. Емил учи в гимназия в Сибиу, а през 1928 г. заминава да следва философия в Букурещкия университет. Към началото на 30-те години се утвърждава като един от талантите на румънската литература. През 1933 г. специализира в Берлинския университет. Пише първата си книга Pe culmile disperǎrii (По върховете на отчаянието) в 1934 г. За кратко е гимназиален учител по философия в Брашов (1936 – 1937 г.), а през 1937 г. получава стипендия, за да замине във Франция и да напише там своята докторска теза. Дисертацията остава ненаписана – вместо това Чоран пътува из страната и усъвършенства своя френски. След Втората световна война решава да остане окончателно във Франция, вместо да се завърне в родината. Спечелва си неприязънта на комунистическата власт – творбите му биват забранени в Румъния и въобще в Източна Европа. Издава първата си френска книга Précis de décomposition (Наръчник по разложение) в издателство Галимар през 1949 г. Поддържа силна връзка с другите известни представители на румънската диаспора в Париж – Йожен Йонеско и Мирча Елиаде. Дълго време не бива признат и остава в сянката на други фигури от френския интелектуален живот, като Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Добива популярност едва към края на живота си и получава достойно признание като една от големите фигури във френската и румънската култура на 20 век. Почива на 17 юни 1995 г. в парижка болница, след продължително заболяване от алцхаймер.

В мазето на жилището, което е обитавал, са открити множество ръкописи, главно чернови, но те остават слабо проучени, тъй като стават предмет на съдебен спор, приключил едва в 2011 г. В същата година, 100-годишен юбилей от неговото раждане, биват проведени няколко конференции посветени на неговото творчество, вкл. и в София.

За Чоран е характерен фрагментарният стил – неговите книги се състоят главно от кратки есеистични текстове и афоризми. Влияние върху нагласата му оказват философи като Фридрих Ницше и Лев Шестов, при все че в късните си текстове се отрича от философските дирения и проявява влечение към френските моралисти от 17 век.

Емил Чоран на български език[редактиране | редактиране на кода]

Шемет на скептицизма, София, „Панорама“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996. ISBN 954-07-0928-8
История и утопия, София, 1997. ISBN 954-607-092-0
Изкушението да съществуваш, София, ЛИК, 1999. ISBN 954-607-248-6
Тетрадки 1957 – 1972, София, Факел експрес, 2004. ISBN 954-9772-28-4
Сълзи и светци, София, Захарий Стоянов, 2005 Предговор, подбор и превод: Огнян Стамболиев. ISBN 954-739-529-7
Наръчник по разложение. Признания и проклятия, София, Факел експрес, 2006. ISBN 954-9772-44-6
Пропадане във времето. За неудобството да си роден, София, Факел експрес, 2012. ISBN 978-954-9772-79-1