Емил Кръстев
| Емил Кръстев | |
| български журналист и писател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Литература | |
| Дебютни творби | Луда надежда, 1984 г. |
| Известни творби | Карибски плажове, Кръговрат, Уебсайт, Медии, Лунен загар, През екологичния лабиринт |
| Награди | Златното перо (СБЖ), Орден "Кирил и Методий" |
| Семейство | |
| Баща | Кирил Кръстев |
| Майка | Цветанка Апостолова |
| Съпруга | Галина Кръстева |
| Деца | Димитър Кръстев, Цвета Митова, Рангел Кръстев |
| Подпис |  |
| Уебсайт | emilkrastev.bg |
Емил Кръстев е български писател, журналист и книгоиздател[1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Емил Кръстев е роден в София през 1948 г. в семейството на известния български баритон н. а. Кирил Кръстев.[2] През 1975 г. започва работа като репортер във в. „Орбита“[3]. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма „Христо Ботев“. Става един от основните автори в предаването за опазване на природата „За ведро небе, за чиста земя“.
От 1981 г. до 1985 г. е завеждащ отдел във в. „АБВ“. Там представя оригиналните и преводните научнопопулярни и научнофантастични книги, издавани у нас. От 1985 г. до 1991 г. е главен редактор на издателство „Земиздат“[2]. В него създава поредицата „Екологичен свят“ от книги за опознаването и опазването на природата, която включва всички жанрове от наши и чуждестранни автори – Джералд Даръл, Ди Браун, Константин Константинов, Иван Вазов, Николай Хайтов, Петър Берон, Иван Серафимов и други. През 1990 г. започва издаването на ЕКО – периодично приложение към към същата поредица, което се занимава с екологичните и социалните проблеми на времето.
През 1991 г. основава издателство „Гея-Либрис“[2]. Издава научни и художествени произведения на десетки български и чуждестранни автори[4]. През 1996 г. издава и списание „Свят“. Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Печата разкази и есета в младежкия печат.
В литературата дебютира през 1984 г. с повестта „Луда надежда“ в библиотека „Смяна“ на издателство „Народна младеж“. Автор е и на книгите „Карибски плажове“, „Кръговрат“[5], „Уебсайт“, „Медии“, „Лунен загар“, „През екологичния лабиринт“ и други.
За романа „Кръговрат“ редакторът на книгата, поетът Паруш Парушев, споделя в своя критична статия от 2021 г.: „Имам усещането, че Емил Кръстев улавя словото, което съзнанието твори, малко преди то да се превърне в осъзната реч, излязла от устата.“[6] За романа „Медии“ проф. Симеон Янев пише „поставен в контекста на днешната българска проза няма вариант на подобие.„[7]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- 2023 – Карибски плажове, „Гея-Либрис“, София
- 2021 – Кръговрат – второ издание, „Гея-Либрис“, София
- 2021 – Пиеси, „Гея-Либрис“, София
- 2017 – Уебсайт, „Гея-Либрис“, София
- 2016 – Медии, „Гея-Либрис“, София
- 2012 – Плацента, „Гея-Либрис“, София
- 2011 – Макиаж, „Гея-Либрис“, София
- 2010 – Сянката, „Гея-Либрис“, София
- 2008 – Кръговрат – първо издание, „Захари Стоянов“, София
- 1990 – Болка, Сборник „Земя“, „Земиздат“, София
- 1988 – Лунен загар, „Христо Г. Данов“, Пловдив
- 1988 – Змейова гонитба, „Земиздат“, София
- 1986 – През екологичния лабиринт, „Народна младеж“, София
- 1984 – Луда надежда, „Народна младеж“, София
- 1977 – Началото, Сборник „Да намериш себе си“, „Народна младеж“, София
- 1976 – По следите на една идея, Сборник „По следите на една идея“, „Народна младеж“, София
Статии
[редактиране | редактиране на кода]- „Труден роман на труден писател“ – сп. Везни, бр. 8, 2017 г.
- „Малък роман за голямото ни безвремие“ – алманах „Културна палитра“, бр. 6 – 7, 2014 г.
- „Писателят трябва да говори със собствения си език“ – литературен алманах „Света гора“, 2010/2011
- „Емил Кръстев. Кръговрат“ - литературен алманах „Света гора“, 2009
- „Да не режем клона“ – в. „Литературен фронт“, 13 април 1989 г.
- „Книга, която не е шедьовър, но…“ – сп. Септември, бр. 4, 1989 г.
- „Ще изтръгнем ли бодлите на цивилизацията?“ – в. АБВ, 19 май 1987 г., брой 20
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ http://razkazvachite.mirolich.eu/wp-content/uploads/2017/06/%D0%90%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%85-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%9A-2010-2011.pdf
- ↑ а б в „Без експеримент, няма творчество...“ (С писателя и издателя Емил Кръстев разговаря критикът и преводачът Огнян Стамболиев). – Fakel.bg, 27 ноември 2012, http://old.fakel.bg/index.php?t=2334
- ↑ Емил Кръстев в Литературен свят
- ↑ За нас, сайт на издателство „Гея-Либрис“.
- ↑ Космически и други книжни приключения, Книги завинаги.
- ↑ Паруш Парушев, Писател със собствен стил, Литературен свят.
- ↑ https://kadar25.com/симеон-янев-за-медии-на-емил-кръсте/