Направо към съдържанието

Емил Белмустаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емил Белмустаков
български палеонтолог
Роден
Починал

Националностбългарин
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областпалеонтология
Работил вСофийски университет
Българска академия на науките
Титлапрофесор

Емил Петров Белмустаков е български геолог палеонтолог и университетски преподавател, професор.[1][2][3]

Роден е на 28 май 1915 г. във Враца в семейство на учители. Негов брат е бъдещият художник Любен Белмустаков.[4] Средно образование завършва в родния си град. От 1937 до 1941 г. учи естествена история в Софийския университет. След това записва за докторат по геология и специализира в катедрата по геология в Софийския университет. Участва като офицер във Втората световна война. През 1945 г. е назначен за учител във Враца. През септември 1945 г. е избран за асистент по геология в Софийския университет. Включва се в геологопроучвателни дейности. Сред тях са Свогенският въглищен басейн и язовир „Малък Искър“. От 1947 до 1949 г. активно участва в геоложките проучвания на язовир Голям Беглик, за което е награден с „Народен орден на труда“ – сребърен. Допринася с изследователската си дейност на хидротехническите съоръжения по река Въча, Балканския въглищен басейн и Североизточна България. През 1948 г. защитава докторска дисертация на тема „Геология на южната част на областта Пиянец“.[5] През 1954 г. е избран за старши научен сътрудник в Геологическия институт при Българска академия на науките. Завежда секцията по палеонтология и изпълнява длъжността научен секретар на института. Същевременно чете лекции в Софийския университет като хоноруван преподавател. През 1963 г. е избран за доцент и преминава на работа в катедрата по динамична и исторична геология, а от 1966 г. е професор. От 1973 г. до пенсионирането му през 1981 г. е ръководител на катедрата. Води практически занятия и е чел лекции по Основи на геологията, Исторична геология и История на геологията. Има приноси при изучаването на палеогенските отложения в Албания и Куба.[3]

Съавтор е на 12 научнопроизводствени доклада. Написал е в съавторство учебници по „Въведение в геологията“ и „Исторична геология“. През 1980 г. съвместно с Георги Мандов издават първия учебник по „Исторична геология“.[6] Самостоятелно или в колектив с други автори изследва стратиграфията и палеонтологията на Лютеса и Приабона в Източна Стара планина, на палеогена в платата на Североизточна България, Луковитско и Габровско, на палеогенските отложения в Чирпанско, Хасковско и Кърджалийско. Разработва някои теоретични въпроси за етажната подялба на палеогена. Автор или съавтор е на повече от 30 научни произведения, сред които особено място в творчеството му заема монографията за големите фораминифери на палеогена в поредицата „Фосилите на България“.[3]

Участва в обогатяването на Музея по палеонтология и исторична геология в Софийския университет. Участва и с фосили от своята колекция в ескпозицията "Палеонтология" в Националния природонаучен музей.[7]

Умира на 20 февруари 1986 г. в София.[3]

  1. International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. Hamilton, Ontario, McMaster University, 1968. с. 8. Посетен на 8 януари 2021.
  2. Мандов, Георги. Професор д-р Емил Петров Белмустаков (1915-1986) // Списание на Българското геологическо дружество 47 (2). 1986. с. 216-217. Посетен на 8 януари 2021.
  3. а б в г Чумаченко, Платон, Николов, Тодор . Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част I. А–К // Списание на Българското геологическо дружество год. 77. 2016. с. 111.
  4. Бонов, Йонко. Вдъхновен от топлината на белия свят: 100 години от рождението на живописеца и изкуствоведа Любен Белмустаков // Дума. 26 септември 2014. Посетен на 25 ноември 2021.
  5. Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 318.
  6. Белмустаков, Е.; Мандов, Г. Исторична геология. София, Hayka и изкуство, 1980.
  7. Експозиция „Палеонтология“ // Национален природонаучен музей, София.