Емил Белмустаков
| Емил Белмустаков | |
| български палеонтолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 20 февруари 1986 г.
|
| Националност | българин |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | палеонтология |
| Работил в | Софийски университет Българска академия на науките |
| Титла | професор |
Емил Петров Белмустаков е български геолог палеонтолог и университетски преподавател, професор.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 28 май 1915 г. във Враца в семейство на учители. Негов брат е бъдещият художник Любен Белмустаков.[4] Средно образование завършва в родния си град. От 1937 до 1941 г. учи естествена история в Софийския университет. След това записва за докторат по геология и специализира в катедрата по геология в Софийския университет. Участва като офицер във Втората световна война. През 1945 г. е назначен за учител във Враца. През септември 1945 г. е избран за асистент по геология в Софийския университет. Включва се в геологопроучвателни дейности. Сред тях са Свогенският въглищен басейн и язовир „Малък Искър“. От 1947 до 1949 г. активно участва в геоложките проучвания на язовир Голям Беглик, за което е награден с „Народен орден на труда“ – сребърен. Допринася с изследователската си дейност на хидротехническите съоръжения по река Въча, Балканския въглищен басейн и Североизточна България. През 1948 г. защитава докторска дисертация на тема „Геология на южната част на областта Пиянец“.[5] През 1954 г. е избран за старши научен сътрудник в Геологическия институт при Българска академия на науките. Завежда секцията по палеонтология и изпълнява длъжността научен секретар на института. Същевременно чете лекции в Софийския университет като хоноруван преподавател. През 1963 г. е избран за доцент и преминава на работа в катедрата по динамична и исторична геология, а от 1966 г. е професор. От 1973 г. до пенсионирането му през 1981 г. е ръководител на катедрата. Води практически занятия и е чел лекции по Основи на геологията, Исторична геология и История на геологията. Има приноси при изучаването на палеогенските отложения в Албания и Куба.[3]
Съавтор е на 12 научнопроизводствени доклада. Написал е в съавторство учебници по „Въведение в геологията“ и „Исторична геология“. През 1980 г. съвместно с Георги Мандов издават първия учебник по „Исторична геология“.[6] Самостоятелно или в колектив с други автори изследва стратиграфията и палеонтологията на Лютеса и Приабона в Източна Стара планина, на палеогена в платата на Североизточна България, Луковитско и Габровско, на палеогенските отложения в Чирпанско, Хасковско и Кърджалийско. Разработва някои теоретични въпроси за етажната подялба на палеогена. Автор или съавтор е на повече от 30 научни произведения, сред които особено място в творчеството му заема монографията за големите фораминифери на палеогена в поредицата „Фосилите на България“.[3]
Участва в обогатяването на Музея по палеонтология и исторична геология в Софийския университет. Участва и с фосили от своята колекция в ескпозицията "Палеонтология" в Националния природонаучен музей.[7]
Умира на 20 февруари 1986 г. в София.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. Hamilton, Ontario, McMaster University, 1968. с. 8. Посетен на 8 януари 2021.
- ↑ Мандов, Георги. Професор д-р Емил Петров Белмустаков (1915-1986) // Списание на Българското геологическо дружество 47 (2). 1986. с. 216-217. Посетен на 8 януари 2021.
- ↑ а б в г Чумаченко, Платон, Николов, Тодор . Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част I. А–К // Списание на Българското геологическо дружество год. 77. 2016. с. 111.
- ↑ Бонов, Йонко. Вдъхновен от топлината на белия свят: 100 години от рождението на живописеца и изкуствоведа Любен Белмустаков // Дума. 26 септември 2014. Посетен на 25 ноември 2021.
- ↑ Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 318.
- ↑ Белмустаков, Е.; Мандов, Г. Исторична геология. София, Hayka и изкуство, 1980.
- ↑ Експозиция „Палеонтология“ // Национален природонаучен музей, София.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 |
Уикивидове има информация, свързана с: Емил Белмустаков |
- Експозиция „Палеонтология“ // Национален природонаучен музей, София.
- Научна литература, свързана с Емил Белмустаков, в Google Наука
- От и за Емил Белмустаков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
|
