Георги Мандов
Георги Мандов | |
български геолог и палеонтолог | |
Георги Мандов (в средата).jpg Георги Мандов (в средата) всред колеги в Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на 2 март 1983 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Работил | геолог, преподавател |
Научна дейност | |
Работил в | Софийски университет; Университет „Едоардо Мондлане“, Мапуто, Мозамбик |
Георги Мандов в Общомедия |
Георги Костадинов Мандов е български геолог, професор в Софийския университет.[1][2] Известен е и със съавторството на песента „Торнал е Тодьо на гурбет да иде“.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Детски и младежки години
[редактиране | редактиране на кода]Георги Мандов е роден на 4 април 1931 г. и завършва основното си образование в родното си село Момчиловци.
През 1949 г. завършва гимназия в град Чепеларе. По повод абитуриенския бал за 24 май 1949 г. заедно с братовчед си Димитър Радичев стават автори на родопската народна песен „Торнал е Тодьо на гурбет да иде“.
В продължение на 2 години работи като учител в основното училище в село Момчиловци и като възпитател в село Славейново.
През 1952 г. постъпва като редовен студент в СУ „Климент Охридски“. През 1958 г. завършва с отличен успех специалност „Геология“ с квалификация „геолог-палентолог“, като дипломната му работа е на тема: „Геоложки бележки за източната част на Чепън планина, Годечко“.[4]
След завършване на университета започва работа като геолог в Бригада за търсене и геоложко картиране към Управление за геоложко проучване в София.
Преподавателска дейност в СУ „Климент Охридски“
[редактиране | редактиране на кода]През 1960 г. постъпва на работа като асистент в катедра „Динамична и исторична геология“. Преминава през дългосрочни специализации в Московския държавен университет, Русия (1967 г.) и в Университета на гр. Лион, Франция (1973 г.). Участвал е в международни научни прояви в България, Швейцария, Австрия и Грузия. Изнасял е лекции в университетите на Солун, Атина и Виена. Преподавал е в Мозамбик за 2 години (1976 – 1978) в Департамента по геология на Университета на гр. Мапуто. През 1980 г. съвместно с проф. Емил Белмустаков издават първия учебник по „Исторична геология“.[5]
От 1980 г. до 1992 г. е ръководител на катедра „Динамична и исторична геология“. През 1992 г. е избран за професор по стратиграфия. Основната област на научни изследвания на проф. Георги Мандов е регионалната геология, палентоложки и стратиграфски фокус на Долнокредната серия в България.[6] Той е автор на над 50 научни статии, една книга за историята на Земята[7] и множество научнопопулярни статии.
Участва в уреждането и обогатяването на Музея по палеонтология и исторична геология в Софийския университет.
Избрана библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Мандов, Георги. Хотривската трансгресия северно от с. Драгоман, Софийско // Годишник на Софийския университет. Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 60 (1). 1967. с. 145-152. Посетен на 1 септември 2024.
- Мандов, Георги. Върху няколко вида на рода Lyticoceras от хотрива в Западна България // Годишник на Софийския университет. Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 65 (1). 1972. с. 1 - 10. Посетен на 31 август 2024.
- Мандов, Георги. Хотривският етаж в Западните Балканиди и неговата амонитна фауна // Годишник на Софийския университет. Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 67 (1). 1976. с. 11-99. Посетен на 31 август 2024.
-
Spitidiscus nodosus sp. nov., долен хотрив, Прекръсте, Драгоман, Cr1 975X1
-
Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман
-
Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман, Cr1 873
-
Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман
-
Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман
-
Himantoceras thieuloyi, sp.nov., долен хотрив, Крапчене, Монтанско
-
Distoloceras belimelensis sp.n. долен хотрив, Белимел, Монтанско, Cr1 970X1
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31 декември 2015). Част ІI. Л–Я // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2 – 3). 2016. с. 80 – 81.
- ↑ Николов, Тодор. Професор Георги Костадинов Мандов на 80 години // списание Наука XXI (3). 2011. с. 78 – 79. Посетен на 12 юли 2021.
- ↑ Хаджиев, Валентин. Абитуриенти измислили „Торнал Тодьо“ // 24 часа. 12 юни 2011. Посетен на 23 декември 2020.
- ↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1529.
- ↑ Белмустаков, Е.; Мандов, Г. Исторична геология. София, Hayka и изкуство, 1980.
- ↑ International Paleontological Association. Directory of Paleontologists of the World. 5th. 1989. с. 161, 353.
- ↑ Мандов, Георги. Геоложката история на Земята. София, Наука и изкуство, 1986. OCLC 181108709.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения от и за Георги Mандов в библиотеки (WorldCat Catalog).
- От и за Георги Мандов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Георги Мандов, в Google Наука
Уикивидове има информация, свързана с: Георги Мандов |
|