Георги Мандов

Георги Мандов
	Георги Мандов
български геолог и палеонтолог
	Георги Мандов (в средата).jpg Георги Мандов (в средата) всред колеги в Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на 2 март 1983 г.
Роден	4 април 1931 г. село Момчиловци, Смолянско, Царство България
Починал	24 август 2014 г. (83 г.) София, Република България
Националност	България
Работил	геолог, преподавател
Научна дейност
Работил в	Софийски университет; Университет „Едоардо Мондлане“, Мапуто, Мозамбик
	Георги Мандов в Общомедия

Георги Костадинов Мандов е български геолог, професор в Софийския университет.^[1]^[2] Известен е и със съавторството на песента „Торнал е Тодьо на гурбет да иде“.^[3]

Биография

Детски и младежки години

Георги Мандов е роден на 4 април 1931 г. и завършва основното си образование в родното си село Момчиловци.

През 1949 г. завършва гимназия в град Чепеларе. По повод абитуриенския бал за 24 май 1949 г. заедно с братовчед си Димитър Радичев стават автори на родопската народна песен „Торнал е Тодьо на гурбет да иде“.

В продължение на 2 години работи като учител в основното училище в село Момчиловци и като възпитател в село Славейново.

През 1952 г. постъпва като редовен студент в СУ „Климент Охридски“. През 1958 г. завършва с отличен успех специалност „Геология“ с квалификация „геолог-палентолог“, като дипломната му работа е на тема: „Геоложки бележки за източната част на Чепън планина, Годечко“.^[4]

След завършване на университета започва работа като геолог в Бригада за търсене и геоложко картиране към Управление за геоложко проучване в София.

Преподавателска дейност в СУ „Климент Охридски“

През 1960 г. постъпва на работа като асистент в катедра „Динамична и исторична геология“. Преминава през дългосрочни специализации в Московския държавен университет, Русия (1967 г.) и в Университета на гр. Лион, Франция (1973 г.). Участвал е в международни научни прояви в България, Швейцария, Австрия и Грузия. Изнасял е лекции в университетите на Солун, Атина и Виена. Преподавал е в Мозамбик за 2 години (1976 – 1978) в Департамента по геология на Университета на гр. Мапуто. През 1980 г. съвместно с проф. Емил Белмустаков издават първия учебник по „Исторична геология“.^[5]

От 1980 г. до 1992 г. е ръководител на катедра „Динамична и исторична геология“. През 1992 г. е избран за професор по стратиграфия. Основната област на научни изследвания на проф. Георги Мандов е регионалната геология, палентоложки и стратиграфски фокус на Долнокредната серия в България.^[6] Той е автор на над 50 научни статии, една книга за историята на Земята^[7] и множество научнопопулярни статии.

Участва в уреждането и обогатяването на Музея по палеонтология и исторична геология в Софийския университет.

Избрана библиография

Мандов, Георги. Хотривската трансгресия северно от с. Драгоман, Софийско // Годишник на Софийския университет. Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 60 (1). 1967. с. 145-152. Посетен на 1 септември 2024.
Мандов, Георги. Върху няколко вида на рода Lyticoceras от хотрива в Западна България // Годишник на Софийския университет. Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 65 (1). 1972. с. 1 - 10. Посетен на 31 август 2024.
Мандов, Георги. Хотривският етаж в Западните Балканиди и неговата амонитна фауна // Годишник на Софийския университет. Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 67 (1). 1976. с. 11-99. Посетен на 31 август 2024.

Амонити от колекцията на Георги Мандов, изложени в Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет
Spitidiscus nodosus sp. nov., долен хотрив, Прекръсте, Драгоман, Cr1 975X1
Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман
Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман, Cr1 873
Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман
Liticoceras dragomanensis sp.nov., долен хотрив, Драгоман
Himantoceras thieuloyi, sp.nov., долен хотрив, Крапчене, Монтанско
Distoloceras belimelensis sp.n. долен хотрив, Белимел, Монтанско, Cr1 970X1

Бележки

↑ Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31 декември 2015). Част ІI. Л–Я // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2 – 3). 2016. с. 80 – 81.
↑ Николов, Тодор. Професор Георги Костадинов Мандов на 80 години // списание Наука XXI (3). 2011. с. 78 – 79. Посетен на 12 юли 2021.
↑ Хаджиев, Валентин. Абитуриенти измислили „Торнал Тодьо“ // 24 часа. 12 юни 2011. Посетен на 23 декември 2020.
↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1529.
↑ Белмустаков, Е.; Мандов, Г. Исторична геология. София, Hayka и изкуство, 1980.
↑ International Paleontological Association. Directory of Paleontologists of the World. 5th. 1989. с. 161, 353.
↑ Мандов, Георги. Геоложката история на Земята. София, Наука и изкуство, 1986. OCLC 181108709.

Външни препратки

Уикивидове има информация, свързана с: Георги Мандов

[1] Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31 декември 2015). Част ІI. Л–Я // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2 – 3). 2016. с. 80 – 81.

[2] Николов, Тодор. Професор Георги Костадинов Мандов на 80 години // списание Наука XXI (3). 2011. с. 78 – 79. Посетен на 12 юли 2021.

[3] Хаджиев, Валентин. Абитуриенти измислили „Торнал Тодьо“ // 24 часа. 12 юни 2011. Посетен на 23 декември 2020.

[4] Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1529.

[5] Белмустаков, Е.; Мандов, Г. Исторична геология. София, Hayka и изкуство, 1980.

[Directory2-6] International Paleontological Association. Directory of Paleontologists of the World. 5th. 1989. с. 161, 353.

[7] Мандов, Георги. Геоложката история на Земята. София, Наука и изкуство, 1986. OCLC 181108709.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]