Емилиос Рядис
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на руски език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Емилиос Рядис Αιμίλιος Ριάδης | |
| гръцки композитор | |
 портрет от 1908 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Солун, Гърция |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | пиано |
| Участник в | Greek Composers' Union |
| Емилиос Рядис в Общомедия | |
Емилиос Рядис (на гръцки: Αιμίλιος Ριάδης) е виден гръцки композитор на класическа музика, пианист и поет от XX век. Заедно с Мариос Варвоглис, Дионисос Лаврангас, Георгиос Ламбелет и Манолис Каломирис е един от основоположниците на съвременната Национална гръцка музикална школа.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е като Емилиос Ху (Αιμίλιος Χου) на 13 май 1885 година в македонския град Солун, тогава в Османската империя. Син е на фармацевта Хенрих Ху (Houis) от Чешин в Силезия, който твърдял, че е грък по произход, и солунската гъркиня Анастасия Григориу-Нини. В началото на кариерата си използва името Емилиос К. Елефтерядис – бащиното име на майка си, което по-късно съкращава на Рядис. Първите уроци по пиано получава в Солун при Димитриос Лалас (1848 – 1911). От 1908 до 1910 г. учи пиано и композиция в Мюнхенската кралска музикална академия при Антон Беер-Валбрун (1864 – 1929). От 1910 до 1915 г. продължава учението си в Париж при Гюстав Шерпантие и Морис Равел, където привлича вниманието на френските и гръцките си колеги. Флорен Шмит (1870 – 1958) го нарича „Гръцкия Мусоргски“, а Равел – „моя блестящ студент“.
Солунската консерватория
[редактиране | редактиране на кода]С началото на Първата световна война Рядис, като поданик на Османската империя, отначало е арестуван, но по-късно, през 1915 г., е освободен и се връща в родния си град, който от октомври 1912 г. отново става гръцки.
Почти година след освобождаването на македонската столица, през 1914 г., по решение на премиера на Гърция Елефтериос Венизелос е създадена Солунската държавна консерватория[2]. Организацията и ръководството на консерваторията Венизелос възлага на Александър Казандзис, когото Венизелос с тази цел кани от Брюксел[3].
Аналогично на неговия учител Равел, който постъпва във френската армия, Рядис, след връщането си в Солун през 1915 г., постъпва в гръцката армия[4], обаче администрацията на Венизелос преценява, че мястото му е в новата консерватория.
От 1916 г. и до самата си смърт Рядис е професор по пиано в Солунската консерватория, а от 1920 г. става и заместник-директор на консерваторията.
През 1923 г. получава „Националната награда за изкуство и литература“.
Говорещ на седем езика и доминиращ в музикалния живот на града, композиторът се смята за затворен и ексцентричен, контактите му със съвременните му композитори, такива като Манолис Каломирис и Димитрис Митропулос, и поета Костис Паламас са редки, което прави биографията му след репатрирането малко известна.
Освен композиторската и преподавателска дейност в Солун, Рядис чете лекции по китайска и древна египетска музика и музиката на Моцарт.
Рядис умира през 1935 г. в родния си град.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Η ελληνική εθνική μουσική σχολή // paidevo.gr. Посетен на 18 март 2016.
- ↑ Ωδείο // Архивиран от оригинала на 2015-05-22. Посетен на 2014-12-29.
- ↑ μουσική
- ↑ Οταν η Τέχνη συναντά την Ιστορία – σχετικά άρθρα – Το Βήμα Online
|
