Емануил Лепчев

Емануил Лепчев
	Емануил Лепчев
български учител и революционер
Роден	около 1875 г. Биралци, Османска империя
Починал	не по-рано от 1933 г.
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
	Емануил Лепчев в Общомедия

Емануил Лепчев или Ляпчев (изписване до 1945 година: Емануилъ Лѣпчевъ) е български просветен деец от Македония.

Биография

Лепчев е роден в кайлярското село Биралци, тогава в Османската империя, днес Пердикас, Гърция. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия,^[1] след което следва в Белгия. Завръща се в Македония и преподава турски език в българската класическа гимназия в Битоля.^[2] Става учител в българската екзархийска гимназия в Одрин.

От 1907 до Междусъюзническата война в 1913 година учителства в Солун в мъжката,^[3] девическата и търговската българска гимнизия.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Емборе.^[4] Член е на временното бюро на Съюза в Солун.^[5] Член е на Извънредния съд в града.^[6]

Делегат е от Емборе на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.^[7]

През ноември 1912 година участва в издаването на вестник „Беломорец“ в Солун.

По-късно след 1919 година работи като чиновник в Пловдив.^[8] Към 1929 година е председател на Македонското братство в Дупница.^[9] Участва на конгреса на Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1931 година и е избран в постоянното бюро като втори председател.^[10] През 1933 година е повторно избран за председател на Дупнишкото македонско братство.^[11]

Синът му, Александър Ляпчев, в 1936 година завършва право в Софийския университет.^[12]

Бележки

↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
↑ Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 85.
↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
↑ Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора.
↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 515.
↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 25.
↑ Гръцката теза по македонския въпросъ // Македония III (750). 11 април 1929. с. 2.
↑ Либеновъ, Велико. Деветиятъ конгресъ на македонскитѣ братства въ България // Илюстрация Илиндень 2 (32). Илинденска организация, Февруарий 1931. с. 4.
↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 453, 455.
↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1935 — 1936

[Кандиларовъ_91-1] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.

[2] Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“

[Кандиларовъ_85-3] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 85.

[4] Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.

[5] Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора.

[6] Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 515.

[Караманджуков.13-7] Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.

[8] Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 25.

[Македония-9] Гръцката теза по македонския въпросъ // Македония III (750). 11 април 1929. с. 2.

[10] Либеновъ, Велико. Деветиятъ конгресъ на македонскитѣ братства въ България // Илюстрация Илиндень 2 (32). Илинденска организация, Февруарий 1931. с. 4.

[11] Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 453, 455.

[12] Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1935 — 1936

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]