Беломорец (1912)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Беломорец.
| „Беломорец“ „Бѣломорецъ“ | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | ежедневник |
| Начало | 2 ноември 1912 година |
| Край | 7 ноември 1912 година |
| Цена | 1 металик, годишен абонамент 90 гроша |
| Издател | печатницата на Кирил Тенчов |
| Главен редактор | Ангел Томов, К. Димитров, Павел Шатев (скоро заменен от Емануил Ляпчев), И. Недялков, Иван Георгов |
| Език | български, френски |
| Политически | демократичен |
| Свързани вестници | „Българин“ |
„Беломорец“ е български вестник, близък до идеите на ВМОРО
Излизането на първия му брой на 2 ноември съвпада с влизането на българските войски в окупирания ден по-рано от гръцката армия Солун по време на Балканската война. От вестника излизат общо шест броя. В редакцията влизат Ангел Томов, К. Димитров, Павел Шатев. Отговорен редактор е И. Недялков. Печата се в печатницата на Кирил Тенчов.
В първия си брой вестникът се декларира като наследник на вестник „Право“. В трети брой ЦК на ВМОРО публикува официална декларация по Македонския въпрос, в която се казва:
| „ | Нас, македонските българи, които дадохме толкова големи жертви за извоюването на своята свобода, и които толкова много допринесохме за разгрома на Османската империя, преди всичко ни интересува съдбата на онази Македония, която е обляна с мъченическа и героична българска кръв и в чиито граници българският елемет, макар и преследван и изтребван най-немилостиво десетки години, и днес е още болшинство... Известни са ни сръбските претенции не само над Скопие, но и над Щип, Велес, Охрид. Известни са ни и гръцките претенции над Солун – вратите на Македония или по-право нейното сърце...
Всички македонски българи поддържат с пълно единодушие и с най-голяма енергия целокупна Македония в определените от българите граници да бъде изцяло обединена с българското царство. Ако не е възможно да се реализира тази най-справедлива и най-подходяща за националните български интереси формула, тогава да се остави Македония неделима и да влезе тя като самостоятелна държавна единица с център Солун в бъдещата Балканска федерация. В такъв случай Македония ще бъде съединително звено между всички балкански държави. Против едно разпокъсване на Македония, откъдето и да се проектира то, македонските българи най-енергично и най-решително ще се противопоставят като един човек с всички свои сили.[1][2] |
“ |
Вестникът публикува бюлетин за военните действия и обосновава необходимостта Солун да влезе в границите на България. В уводната редакционна статия на брой 3 от 4 ноември се казва, че не може да се позволи България да се съгласи да даде Солун:
| „ | вратата на Македония, сърцето на нейния икономически живот. Още повече това се явява малко вероятно, защото Солун не е гръцки, а преди всичко еврейски град, а интересите на еврейското население съвпадат с тия на българите.[3] | “ |
На 7 ноември вестникът е спрян, след като гръцката военна цензура реагира остро срещу издаването му на 5 ноември. След това вестникът е продаден на група еврейски вестникари, които продължават печатането му под същото име, но на френски език.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Беломорецъ, год. I, бр. 3, 4 ноември 1912, Солунъ.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 99.
- ↑ Беломорецъ, год. I, бр. З, 4 ноември 1912, Солунъ.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 54.
