Елке Ерб
| Елке Ерб Elke Erb | |
 Елке Ерб през 2014 г. | |
| Родена | 18 февруари 1938 г. |
|---|---|
| Починала | 22 януари 2024 г. |
| Професия | писателка, преводачка |
| Националност |  Германия |
| Жанр | поезия, проза |
| Награди | „Награда Хайнрих Ман“ (1990) „Награда Мьорике“ (2018) |
| Уебсайт | |
| Елке Ерб в Общомедия | |
Елке Ерб (на немски: Elke Erb) е германска писателка и преводачка, авторка на поезия и проза.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Елке Ерб е родена на 18 февруари 1938 г. в Шербах, провинция Северен Рейн-Вестфалия, в дома на литературоведа Евалд Ерб. През 1949 г. бащата довежда семейството в ГДР и то се установява в Хале, провинция Саксония-Анхалт.
От 1958 до 1959 г. Елке Ерб е селскостопанска работничка, а после следва германистика, славистика, история и педагогика в университета на Хале. През 1963 г. полага изпит за учител и до 1965 г. Работи като редактор в Мителдойчер Ферлаг.
От 1967 до 1978 г. е женена за поета Адолф Ендлер, с когото имат син.
След 1966 г. Елке Ерб е писател на свободна практика. През 1969 г. предприема пътуване в Грузия. Първият ѝ голям превод е стихотворения от Марина Цветаева. Ерб се изявява като автор на кратка проза, лирика и преводи на поезия предимно от руски, но също от английски, италиански, грузински и др. езици.
Близостта ѝ до независимото движение за мир, сътрудничеството с неофициална поетическа антология и протестът ѝ срещу лишаването от гражданство на бореца за граждански права журналиста Роланд Ян стават причина за следенето ѝ от ЩАЗИ. Опитът да бъде изключена от Съюза на писателите в ГДР не успява поради противодействие от местния съюз в Берлин.
Елке Ерб е член на Саксонската академия на изкуствата. През 2012 г. е избрана наново за член на Академията на изкуствата в Берлин.[1]
Днес писателката, която навърши 80 години[2], живее в Берлин и сорбското село Вуишке в Горна Лужица.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Gutachten. Poesie und Prosa, 1975
- Einer schreit: Nicht! Geschichten und Gedichte, 1976
- Der Faden der Geduld, 1978
- Trost. Gedichte und Prosa, 1982 (ausgewählt von Sarah Kirsch)
- Vexierbild, 1983
- Kastanienallee. Texte und Kommentare, 1987
- Winkelzüge oder Nicht vermutete, aufschlußreiche Verhältnisse, 1991
- Nachts, halb zwei, zu Hause. Texte aus drei Jahrzehnten, 1991 (ausgewählt von Brigitte Struzyk)
- Poets Corner 3: Elke Erb, 1991
- Unschuld, du Licht meiner Augen, Gedichte, 1994
- Der wilde Forst, der tiefe Wald. Auskünfte in Prosa, 1995
- Mensch sein, nicht. Gedichte und andere Tagebuchnotizen, 1998
- Leibhaftig lesen, Gedichte, 1999
- Sachverstand, Werkbuch, Gedichte, 2000
- Lust. 2 Gedichte, 2001
- Parabel, 2002
- die crux, 2003
- Gänsesommer, Gedichte, 2005
- Freunde hin, Freunde her, Gedichte, 2005
- Sonanz. 5-Minuten-Notate, Gedichte, 2008
- Wegerich. Wahn. Denn Wieso?, Gedichte, (aus Sonanz), 2008
- Meins, Gedichte, 2010
- Poesiealbum 301, 2012[3]
- Das Hündle kam weiter auf drein, Gedichte, 2013
- Sonnenklar, Gedichte, 2015
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]
- 1988: „Награда Петер Хухел“ für Kastanienallee
- 1990: „Награда Хайнрих Ман“ (заедно с Адолф Ендлер)
- 1993: Ehrengabe der Schillerstiftung
- 1994: Rahel-Varnhagen-von-Ense-Medaille
- 1995: „Награда Ерих Фрид“
- 1995: Ehrengast der Villa Massimo in Rom
- 1995: „Награда Ида Демел“
- 1999: Norbert Conrad Kaser-Lyrikpreis
- 1999: F.-C.-Weiskopf-Preis der Akademie der Künste Berlin
- 2002: Stipendiatin im Künstlerhaus Edenkoben
- 2007: „Награда Ханс Ерих Носак“ für ihr Gesamtwerk
- 2011: „Награда на литературните домове“
- 2011: Erlanger Literaturpreis für Poesie als Übersetzung[4]
- 2012: „Награда Розвита“
- 2012: „Награда Георг Тракл за поезия“
- 2013: „Награда Ернст Яндл за поезия“
- 2014: Deutsche Schillerstiftung: Anke Bennholdt-Thomsen-Lyrikpreis[5]
- 2016: Liliencron-Dozentur für Lyrik
- 2018: „Награда Мьорике“ на град Фелбах
- 2020: „Награда Георг Бюхнер“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Neue Mitglieder der Akademie der Künste
- ↑ Michael Braun: Die Königin des poetischen Eigensinns - Ihre Spracherkundungen sind scharfsinnig, ihr flirrender Humor stets überraschend, ihre Aufsässigkeit einzigartig. Der Lyrikerin Elke Erb zum 80. Geburtstag
- ↑ Elke Erb Poesiealbum 301
- ↑ Erlanger Literaturpreis an Elke Erb, архив на оригинала от 13 август 2011, https://web.archive.org/web/20110813102511/http://www.boersenblatt.net/450286/, посетен на 10 юли 2018
- ↑ Dichterin Elke Erb bekommt Preis der Schillerstiftung
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Елке Ерб- ((de)) Биографични данни за Елке Ерб в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Елке Ерб в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Елке Ерб в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Елке Ерб в Literatur Port
- ((de)) Елке Ерб в Perlentaucher
- ((de)) Елке Ерб в Poetenladen
- ((de)) Елке Ерб във Verlag Urs Engeler Editor
- ((de)) Елке Ерб в Die LYRIKwelt
- ((de)) Елке Ерб в Personensuche
- ((en)) Елке Ерб в
Internet Movie Database
|
