Елисавета дьо Куртене

Елисавета дьо Куртене
царица на България
Родена	ок. 1199
Починала	1269 или сл. 1269
Управление
Период	1213/14 – 1218
Предшественик	Анна Куманката
Наследник	Анна
Семейство
Баща	Пиер ІІ дьо Куртене
Майка	Йоланда Фландърска
Братя/сестри	Йоланда дьо Куртене Маргьорит дьо Куртене-Намюр Мария дьо Куртене Балдуин II Робер дьо Куртене
Съпруг	Борил Гоше дю Пюизе Юд I дьо Монтагю
Деца	Александър дьо Монтагю Гийом I дьо Монтагю Филип дьо Монтагю Юд дьо Монтагю 2 дъщери Маргьорит дьо Монтагю

Елисавета дьо Куртене (Елизабет дьо Куртене, на френски: Elisabeth de Courtenay) е латинска принцеса и българска царица, съпруга на цар Борил. Тя е първата западноевропейска принцеса, която влиза в търновския дворец.

Биография

Произход

Дъщеря е на Пиер II дьо Куртене, владетел на Латинската империя, и на Йоланда Фландърска, императрица, която от името на съпруга си управлява самостоятелно от 1217 до 1219 г. Тя е и племенница на императора на Латинската империя Анри Фландърски.

Брак и управление

Балдуин д'Авен, Хрониката на Фландрия и други западноевропейски хроники съобщават, че племенница на латинския император Анри – дъщеря на сестра му Йоланда Фландърска, може би Елизабет, е била дадена за жена на „Йоханис“ – име, което се свързва цар Борил. Историците, които смятат тези източници за надеждни, твърдят, че Борил се e oженил за племенницата на Анри след мирния им договор през 1213 или 1214 г. Елисавета e негова втора съпруга след Анна Куманката.

През 1218 г. Иван Асен II, братовчед на Борил и легитимен наследник на трона, се завръща от изгнание, детронира, ослепява и затваря Борил в манастир. Не е известно каква е съдбата на Елисавета след това, но най-вероятно тя е изпратена в Константинопол. Преди февруари 1219 г. се омъжва за Гоше дю Пюизе, син на графа на Бар сюр Сен Мийон IV, а през 1220 г. за Юд I, господар на Монтагю от 1205 г.

Потомство

От третия си брак с Юд I тя има осем деца:

• Александър дьо Монтагю (* 1221 † 1249), господар на Монтагю, съпруг на Маргьорит дьо Мон Сен Жан
• Гийом I дьо Монтагю (1222 † 1300), господар на Монтагю, съпруг на Жак дьо Сомбернон и на Дамерон дьо Бюфон
• Филип дьо Монтагю (* 1227), господар на Шани, съпруг на Фльор д'Антини и на Маргьорит дьо Сен Флорентан
• Гашер дьо Монтагю (* 1230), господар на Жамбъл
• Юд дьо Монтагю (* 1231)
• Дъщеря († млада)
• Дъщеря († млада)
• Маргьорит дьо Монтагю (* 1232), господарка на Вилньов

Източници

• Bouchard, Constance Brittain (1987). Sword, Miter, and Cloister: Nobility and the Church in Burgundy, 980-1198. Cornell University Press
• Evergates, Theodore (2007). The Aristocracy in the County of Champagne, 1100-1300. University of Pennsylvania Press
• Alexandru Madgearu, The Asanids: The Political and Military History of the Second Bulgarian Empire, 1185–1280, Brill, 2017
• Eve Levin, Sex and Society in the World of the Orthodox Slavs, 900–1700, Cornell University Press, 1989
• John V. A. Fine, The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest, University of Michigan Press, 1994
• István Vásáry, Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185–1365, Cambridge University Press, 2005
• Alberico delle Tre Fontane, Chronica, с. 497
• Theodore Evergates, The Aristocracy in the County of Champagne, 1100-1300, University of Pennsylvania Press, 2007
• Constance Brittain Bouchard, Sword, Miter, and Cloister: Nobility and the Church in Burgundy, 980-1198, Cornell University Press, 1987