Елизабет фон Бранденбург-Кюстрин
| Елизабет фон Бранденбург-Кюстрин Elisabeth von Brandenburg-Küstrin | |
| маркграфиня на Бранденбург-Ансбах и Бранденбург-Кулмбах | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Кьонигсбергска катедрала, Калининград, Русия |
| Религия | Протестантство |
| Управление | |
| Други титли | принцеса от Маркграфство Бранденбург-Кюстрин |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Йохан фон Бранденбург-Кюстрин |
| Майка | Катарина фон Брауншвайг-Волфенбютел |
| Братя/сестри | Катарина фон Бранденбург-Кюстрин |
| Съпруг | Георг Фридрих I (Бранденбург-Ансбах-Кулмбах) (26 декември 1558 – 8 март 1578) |
| Деца | няма |
| Елизабет фон Бранденбург-Кюстрин в Общомедия | |
Елизабет фон Бранденбург-Кюстрин (на немски: Elisabeth von Brandenburg-Küstrin; * 29 август 1540, Кюстрин; † 8 март 1578 при Варшава) от фамилията Хоенцолерн, е принцеса от Маркграфство Бранденбург-Кюстрин и чрез женитба маркграфиня на Бранденбург-Ансбах и Бранденбург-Кулмбах.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]
Тя е по-голямата от двете дъщери на маркграф Йохан фон Бранденбург-Кюстрин (1513 – 1571) и съпругата му принцеса Катарина фон Брауншвайг-Волфенбютел (1518 – 1574), дъщеря на херцог Хайнрих II от Брауншвайг-Волфенбютел.
Елизабет се омъжва на 26 декември 1558 г. в Кюстрин за маркграф Георг Фридрих I фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах (1539 – 1603) от род Хоенцолерн. За пруския херцог Албрехт Фридрих нейният съпруг е от 1577 г. като щатхалтер на регентството в Херцогство Прусия.
Елизабет умира през 1578 г. по време на престой в двора на Варшава, когато полският крал Стефан Батори трябва да даде херцогската титла на нейния съпруг. Тя е погребана в катедралата на Кьонигсберг.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Andrea Baresel-Brand: Grabdenkmäler nordeuropäischer Fürstenhäuser im Zeitalter der Renaissance 1550 – 1650. Verlag Ludwig, Kiel 2007, ISBN 3-937719-18-0, S. 149 f.
- C. J. St Czilsky: Kurfürstin Elisabeth von Brandenburg: ein geschichtliches Lebensbild aus der Reformationszeit. Martens, Berlin 1859, S. 342.