Елена Ширман
| Елена Ширман | |
 | |
| Псевдоним | Ирина Горина, Алена Краснощекова и др. |
|---|---|
| Родена | 21 януари 1908 г. (стар стил) |
| Починала | 10 август 1942 г. |
| Професия | поет, журналист |
| Националност |  Руска империя, СССР |
| Активен период | 1928 – 1942 |
| Жанр | драма, лирика, сатира |
| Направление | социалистически реализъм |
Елена Михайловна Ширман е руска съветска поетеса и журналистка.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Елена Ширман е родена на 21 януари 1908 г. в Ростов на Дон, Руска империя. Баща ѝ Михаил Ширман (1879 – 1942) е щурман в търговския флот.[1][2] Майка ѝ Любов Фрумсън (1890 – 1942) е учителка, впоследствие завършва Археологическия институт и работи като библиотекарка в музей. Тя е била член-основател и член на управителния съвет на Севернокавказкото регионално дружество по археология, история и етнография в Ростов на Дон.[1]
От детството Елена Ширман обича да пише поезия и публикува в местни издания. По-късно стиховете ѝ започват да се публикуват в московските списания „Октябрь“ и „Смена“. Завършва литературния отдел на Ростовския педагогически институт през 1933 г. След дипломирането си работи в библиотеката, както и на помощни длъжности в предприятието „Селмаш“, тогава най-големият производител на машини за прибиране на пшеница в Съветския съюз.[3] Там събира фолклор и продължава литературната си дейност. В периода 1937 – 1941 г. следва в Литературния институт „Максим Горки“ към семинара на поета Иля Селвински. В същото време тя си сътрудничи с редица публикации в Ростов, ръководи детска литературна група и е литературен консултант на вестник „Пионерская правда“.[3]
С началото на Великата отечествена война е мобилизирана и оглавява публикувания в Ростов на Дон пропаганден армейски вестник „Пряк огън“, който публикува нейни сатирични стихове. Тя също пише текстове за плакати и пропагандни брошури. Стихосбирката ѝ, „Към боеца от Н-ската част“ (Бойцу Н-ской части), е публикувана през 1942 г.[3]
През юли 1942 г., докато пътува през фронтовата зона като член на редакционната група на регионалния съветски вестник „Молот“ (Чук), е заловена от нацистите на железопътна гара Ремонтная, а съветският ѝ паспорт показва, че е еврейка. По-късно през август 1942 г. Елена Ширман е разстреляна заедно с родителите си при унищожаването на еврейското население на Ростов на Дон.[4][1][5]
През 1969 г. в Москва е издадена стихосбирката с нейни стихове „Живей!“ (Жить!), а творчеството ѝ е включено в няколко рускоезични антологии.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Карточка Михаила Ширмана в музее Яд Вашем (Иерусалим) // Архивиран от оригинала на 21 октомври 2019 г. Посетен на 21 октомври 2019 г.
- ↑ Купцы Ростова-на-Дону Архив на оригинала от 2019-10-21 в Wayback Machine.: Дед, Вульф Михелевич Ширман, был купцом 2-й гильдии, с 1869 года — биржевым маклером. Он поселился в Ростове-на-Дону в 1864 году.
- ↑ а б в Elena Shirman (1908-42): Nothing sweeter than the body of a beloved man // Young Jewish Poets Who Fell as Soviet Soldiers in the Second World War. Routledge, 2014. ISBN 9781134516834. с. 53–80.
- ↑ Воспоминания Риты Корн // Архивиран от оригинала на 21 октомври 2019 г. Посетен на 21 октомври 2019 г.
- ↑ Елена Ширман. Письма ненайденным адресатам // Архивиран от оригинала на 21 октомври 2019 г. Посетен на 21 октомври 2019 г.
- ↑ Russian Women Authors: Anthologies, Memoirs, Diaries, Correspondence, Autobiography // University of Chicago Library.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ширман, Елена Михайловна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
