Направо към съдържанието

Елена Палеологина (дъщеря на деспот Димитър Палеолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елена Палеологина
Родена
Починала
1470 г. (27 г.)
ПогребанаОдрин, Турция
Семейство
РодПалеолози
БащаДимитър Палеолог
СъпругМехмед II

Елена Палеологина (на гръцки: Παλαιολογίνα ῾Ελένη, 23 април 1442 – 1470/1471) е византийска принцеса от средата на XV век, дъщеря на морейския деспот Димитър Палеолог, който е брат на последния византийски император Константин XI Палеолог. След завладяването на Пелопонес от турците през 1460 г. Елена Палеологина е отведена в харема на султан Мехмед II Завоевателя, но скоро след това той я отпраща да живее в провинцията, вероятно страхувайки се да не бъде отровен от нея. Предоставена ѝ е пожизнена пенсия и имение в Одрин, където остава да живее до края на живота си през 1470/71 г.

Елена Палеологина е родена на 23 април 1442 г.[1] Дъщеря е на Димитър Палеолог и втората му съпруга Теодора Асенина.[2] Бащата на Елена е син на византийския император Мануил II Палеолог и по-малък брат на византийския император Константин XI Палеолог, а майка ѝ била дъщеря на Павел Асен и произхождала от рода на българските царе.[3] Към момента на раждането на Елена, баща ѝ е деспот на Месемврия, но по-късно през същата година получава управлението на остров Лемнос. Там семейството живее до 1449 г., когато се премества в Мистра на Пелопонес, където деспот Димитър Палеолог получава като апанаж югоизточната част на Морея.[4]

През 1455 г. деспот Димитър Палеолог решава да сключи династичен съюз с арагонския крал Алфонсо V, като омъжи дъщеря си за внук му.[5] Планираният брак между Елена и арагондкия инфант е провален от султан Мехмед II, който през 1458 г. предприема поход в Морея под предлог, че деспот Константин и брат му Тома не са изплатили ежегодния си васален данък към султана. Тогава Мехмед II обявил и намерението си да да вземе Елена за своя жена.[6]

Между 1459 и 1460 г. бащата на Елена и чичо ѝ Тома водят гражданска война помежду си, оспорвайки си властта над Морея. Войната завършва през 1460 г с намесата на султан Мехмед II, който ликвидирал независимостта на Морея и окончателно я включил в границите на владенията си. Докато чичо ѝ семейството му успяват да се евакуират от Пелопонес, деспот Димитър решава да остане в Мистра и да се предаде без бой на турския султан. Деспотът обаче успял да изпрати Елена и майка ѝ в Монемвасия преди пристигането на турците.[7] На 31 май Мехмед II пристига в Мистра и се среща с уплашения Палеолог, от когото поискал да отзове съпругата и дъщеря си обратно в Мистра, откъдето те трябвало да поемат заедно със султана към Ондрин.[8] Намеренията на Мехмед били да отведе Елена в харема си, където да повери нея и майка ѝ на грижите на своте евнуси. Византийският хронист Михаил Спандунис обаче съобщава, че след като деспот Димитър предал Пелопонес на султана, който му обещал да се ожени за единствената му дъщеря и наследница, Мехмед II променил намеренията си и Елена завършила дните си в Одрин.[9] Причините тя да не остане в харема на султана са неясни, но според някои Мехмед II се е страхувал да не бъде отровен от момичето.[10] На Елена е отпусната пожизнена пенсия и ѝ е предоставен собствен дом в Одрин, където тя прекарва остатъка от живота си. Умира при неизяснени обстоятелства наскоро след баща – между септември 1470 и август 1471 г..[11] Според версията, разказана от историка Сфранцес, Елена Палеологина умира през лятото на 1467 г., когато в Константинопол, Одрин и Галиполи избухнала голяма чумна епидемия, отнела живота на десетки хиляди, а покрусените ѝ родители се оттеглили в манастир и починали на следващата година.[12] Според една монодия, посветена на принцесата, тя завещала бижутата си на Вселенската патриаршия.[11]

  1. PLP, 21363.
  2. Божилов 1994, с. 371 - 372, No. 156.
  3. Божилов 1994, с. 371 - 372, No. 156; Gilliland Wright 2013, с. 74.
  4. Божилов 1994, с. 371 - 372, No. 156; Gilliland Wright 2013, с. 63.
  5. Harris 2010, с. 235.
  6. Harris 2010, с. 238.
  7. Nicol 1992, с. 113.
  8. Runciman 2009, с. 83; Nicol 1992, с. 114; Harris 2010, с. 245.
  9. Spandounes 1997, с. 38.
  10. Nicol 1992, с. Runciman, Babinger.
  11. а б Божилов 1994, с. 371 - 372, бележка no. 4.
  12. Nicol 1992, с. 114; Runciman 2009, с. 84.

Цитирана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Helena Palaiologina (daughter of Demetrios) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​