Електрон (сплав)

Електрон
	Електрон
	Нишки от електрон в буца кварц, Телюрайд, Колорадо
Свойства
Формула	Au·Ag
Плътност	14,05 g/cm³
	Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
	Електрон в Общомедия

Тази статия е за самородната сплав. За елементарната частица вижте Електрон.

Златоносната река Пактол в Мала Азия, източник на електрон за монетосеченето в Древна Лидия и основа за легендата за цар Крез

Електрон^[1] (от гръцки: elektron) или електрум^[2] (от латински: electrum) е естествено получена сплав от злато и сребро, със следи от мед и други метали. Произвежда се и в промишлени условия под името „зелено злато“. Древните гърци наричали този вид самородна сплав „бяло злато“,^{[бел 1]} отличавайки го от пречистеното злато. Цветът на електрона варира от бледо до ярко жълто, в зависимост от съотношението на златото и среброто.

Златното съдържание на естествено получения електрон в модерна Западна Мала Азия варира от 70 до 90%, за разлика от 45 – 55% съдържание в електрона, от който древните лиди, обитавали същият регион, са секли монетите си – електронови статери. Това подсказва, че една от причините за развитието на монетосеченето в този регион са по-високите печалби при пускането в обращение на монети с по-ниско златно съдържание от обичайните монети, които били в циркулация.

Електронът се използвал още през третото хилядолетие пр.н.е. в Древен Египет, понякога като външна облицовка за пирамидионите, поставяни на върха на пирамидите и обелиските. Сплавта се е ползвала и за изработка на древни съдове за пиене. Първите метални монети, изсечени от електрон, датират към края на VII в. пр.н.е. или началото на VI в. пр.н.е.

В продължение на няколко десетилетия медалите, връчвани с Нобеловите награди, са изработвани от „зелено злато“ със златно покритие.

Електроново трите (1/3 статер), Алиат II, Лидия, 610 – 560 г. пр.н.е.
Електронова монета от Ефес, 620 – 600 г. пр.н.е.
Електронова монета от Кизик, Мизия, началото на IV в. пр.н.е.
Електронов статер, Картаген, около 300 г. пр.н.е.

Бележки

↑ В съвременна употреба терминът „бяло злато“ означава сплав на злато с поне един бял метал – сребро, никел, платина или паладий, за произвеждане на ефекта на злато с цвят на сребро.

Източници

↑ Речник на чуждите думи в българския език, Държавно издателство „Наука и изкуство“, София, 1964, стр. 206
↑ Уваров, Е. Б., Айзакс, А. „Речник на научните термини“, Издателство „Петър Берон“, София, 1992, стр. 122

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Electrum в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[3] В съвременна употреба терминът „бяло злато“ означава сплав на злато с поне един бял метал – сребро, никел, платина или паладий, за произвеждане на ефекта на злато с цвят на сребро.

[1] Речник на чуждите думи в българския език, Държавно издателство „Наука и изкуство“, София, 1964, стр. 206

[2] Уваров, Е. Б., Айзакс, А. „Речник на научните термини“, Издателство „Петър Берон“, София, 1992, стр. 122

[1]

[2]

[бел 1]