Екол нормал

Екол нормал (на френски: École normale supérieure, ENS), срещано и като Висше еталонно училище, е вид висше училище във Франция, Италия и Белгия. Във Франция съществуват 4 такива училища: в Париж, Кашан (предградие на Париж) и две в Лион. Екол нормал в Пиза е основано от Наполеон на 18 октомври 1810 г. Когато терминът се използва без уточнение, най-често става въпрос за Екол нормал на ул. „Улм“ в Париж.

История

Основна статия: Висше нормално училище (Париж)

Първото висше нормално училище е образувано в третата година след Великата френска революция. Целта на училището при създаването му е да бъдат подготвени висококвалифицирани преподаватели, които да предадат идеите на революцията в цяла Франция. Първоначално училището е настанено в сградата на Природонаучния музей в Париж, която се оказва малка за първия випуск на училището. В него преподават най-известните учени на епохата: Пиер-Симон Лаплас, Жозеф Луи Лагранж, Клод Луи Бертоле, Гаспар Монж и др. Въпреки това, финансирането на училището продължава само 4 месеца, след което то е затворено.

Екол нормал е образувано повторно с декрет на Наполеон на 17 март 1808 и отваря врати през 1810. На 4 ноември 1847 училището се нанася в сграда на улица „Улм“ в Латинския квартал в Париж.

Другите висши нормални училища

Други екол нормал са образувани през 1881, когато е позволено жени да упражняват учителска професия:

Екол нормал за млади девойки в Севър (на френски: École normale supérieure de jeunes filles (ENSJF) de Sèvres) и
Екол нормал за технически науки (на френски: École normale supérieure de l'enseignement technique, ENSET), което по-късно става Екол нормал на Кашан (на френски: École normale supérieure de Cachan, ENSC).

През 1880 и 1882 са основани такива училища в парижките предградия Фонтене и Сен-Клу, които по-късно се обединяват и пренасят в Лион (днес Висше нормално училище (Лион) и École normale supérieure de Lettres et Sciences Humaines. Катедрата по филология и хуманитарни науки първоначално остава в Париж, но по-късно също се пренася в Лион, но като отделно училище).

Скуола нормале в Пиза

Основна статия: Скуола нормале

През 1810 Наполеон основава Скуола нормале в Пиза, Италия (на италиански: Scuola Normale Superiore), като клон на Екол нормал на Париж. През 1862, една година след обединението на Италия, училището е преименувано на Scuola Normale del Regno d’Italia.

В Белгия

В Белгия три педагогически висши училища съдържат в името си „Екол нормал“:

Прием и дейност

Въпреки че първоначалната цел на висшите нормални училища е обучението на преподаватели, днес от тях излизат учени, университетски преподаватели, висши функционери, бизнесмени и политици. Сред възпитаниците на училището има немалко нобелови лауреати и филдсови медалисти (всички френски носители на филдсови медали са възпитаници на ENS).

Като другите „големи училища“ (на френски: grandes е́coles) Висшите нормални училища приемат студенти, завършили 2-годишни подготвителни курсове (на френски: Classes préparatoires) или след 2-годишно обучение във висше училище. Годишният прием е около 100 души в природните и точните науки и 100 души в хуманитарните науки, постъпили след конкурсен изпит.

В Екол нормал на Париж (ENS-Paris) е седалището на „Организацията на сътрудниците“ на измисления френски математик Никола Бурбаки.

Свободно съдържание

Голям брой конференции, повечето от които на научнопопулярно ниво, са качени в уебсайта на ENS-Paris.^[1] Немалко книги са достъпни в сайта на издателството на ENS-Paris^[2]

Възпитаници

На Екол нормал в Париж

Биолози

Луи Пастьор

Физици

Математици

Философи и писатели

Политици

Историци

Алфонс Олар

На Екол нормал в Кашан

Ален Аспе, физик

На Скуола нормале в Пиза

Енрико Ферми – физик, нобелов лауреат
Карло Рубия – физик, нобелов лауреат
Масимо Д'Алема – италиански политик,
Вито Волтера – математик
Гуидо Фубини – математик

Бележки

↑ Diffusion des savoirs à l'ENS
↑ Éditions Rue d'Ulm, архив на оригинала от 3 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090203181231/http://www.presses.ens.fr/cgi-bin/automaton2.pl, посетен на 15 септември 2007

Външни препратки

[1] Diffusion des savoirs à l'ENS

[2] Éditions Rue d'Ulm, архив на оригинала от 3 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090203181231/http://www.presses.ens.fr/cgi-bin/automaton2.pl, посетен на 15 септември 2007

[1]

[2]