Анри Картан
Анри Картан Henri Paul Cartan | |
френски математик | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Париж, Франция |
Националност | Франция |
Учил в | Екол нормал (Париж) |
Научна дейност | |
Област | Математика |
Работил в | Страсбургски университет Парижки университет Екол нормал сюпериор Университет Париж-XI: Париж-юг |
Награди | Награда Волф |
Семейство | |
Уебсайт | |
Анри Картан в Общомедия |
Анри Пол Картан (на френски: Henri Paul Cartan) е френски математик. Син на Ели Картан и Мари-Луиз Биакони. Често е смятан за един от най-влиятелните математици на своята епоха. Известен е с приносите си в теорията на функциите от множество комплексни променливи, топологията и хомологичната алгебра. Картан е един от основателите на кръга Бурбаки.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Анри Картан, по негови думи, започва отрано да се интересува от математика, без това да става под влияние на семейството му. Семейството му се премества в Париж през 1909 г., когато баща му получава професорско място в Парижкия университет.
Завършва гимназия в лицея Ош във Версай. През 1923 г. е приет в Екол нормал сюпериор. Там се среща с Андре Вейл. Защитава докторска дисертация през 1928 г., под ръководството на Пол Монтел, в областта на комплексния анализ.
Научни приноси
[редактиране | редактиране на кода]През 1932 г., Картан и Петер Тюлен публикуват, в статия Mathematische Annalen, доказателство на теорема, станала известна като Теорема на Картан-Тюлен.
Първата среща на бъдещите членове на кръга Бурбаки, в която и Картан участва, е на 14 януари 1935 г. На конгреса в Бес ан Шандес участват Солем Манделброт, Жан Дийодоне, Клод Шевале и Андре Вейл. Първоначалната цел да се направи трактат по анализ става все по-амбициозна с времето. [1]
През 1937 г., Картан предлага идеята за филтър, което понятие е обощение на граница, дефинирано като математическа структура в теорията на множествата.
Картан е ръководител на множество докторски дисертации, сред които тези на Жан-Пиер Сер и Рьоне Том.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ M. Mashaal, Henri Cartan, de Bourbaki à l'Europe unie, Pour la Science, octobre 2008, p. 100-102