Еким Бончев
Еким Бончев | |
български геолог | |
Еким Бончев (1907-1992).jpg | |
Роден | |
---|---|
Починал |
София, Република България |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Геология |
Учил при | Ханс Щиле |
Работил в | Софийски университет; Българска академия на науките |
Семейство | |
Баща | Стефан Бончев |
Майка | Иванка (Екимова) Бончева |
Еким Бончев в Общомедия |
Еким Стефанов Бончев е български геолог и университетски преподавател, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките. Работи в областта на геотектониката, палеонтологията, стратиграфията и регионалната геология.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 16 април 1907 г. стар стил в София в семейството на геолога Стефан Бончев. През 1926 г. завършва Априловската гимназия в Габрово, а през 1930 г. – естествена история в Софийския университет.[3] След което, на 29 ноември 1931 година защитава успешно дисертация за степен „доктор по естествени науки“.[4] През 1932 – 1933 г. работи като учител.[1]
Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]
През 1932 г. е назначен за асистент в катедрата по геология и палеонтология на Софийския университет. Преподава в продължение на повече от 40 г. Избран е за редовен доцент през 1941 г., а от 1945 г. е редовен професор и ръководител на катедра. В Софийския университет чете курсове по „Обща геология“, „Исторична геология“, „Геотектоника“, „Регионална геология“ и „Геология на България“.[1]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
От 1937 до 1939 г. специализира геотектоника при професор Ханс Щиле в Берлин. През 1947 г. е избран за член-кореспондент, а от 1961 г. е академик на Българска академия на науките. Еким Бончев е един от основателите на Геологическия институт при Българска академия на науките. Негов заместник-директор в периода 1953 – 1960 г. и директор – 1960 – 1967 г. Член е на Българското геологическо дружество от 1930 г. и негов председател през 1947 – 1948 г.[1]
Сред палеонтоложките приноси на Еким Бончев са и доказването за пръв път, сам или в съавторство, на Ордовишката система, на Аптския, Албския и Каловския етаж в България.[1]
Еким Бончев е автор на първите обобщени трудове за геоложкия строеж на българската територия. Работи върху регионалната геология, стратиграфията и главно тектониката на България. Дава първата синтеза на геоложкия ѝ строеж. Участвал е в съставянето на първата геоложка карта на България в мащаб 1:200 000 от 1961 г.[5][6][7]
Еким Бончев е погребан в парцел 26 на Централните софийски гробища.[8]
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
- 1977 г. – удостоен е със званието „Народен деятел на науката“[9]
Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Златарски. София, Университетско издателство "Свети Климент Охридски", 1988.
- Избрани трудове. София, Издателство на Българска академия на науките, 1988.
- Балканидите, геотектонско положение и развитие. София, Издателство на БАН, 1986.
- Проблеми на българската геотектоника. София, Техника, 1971.
- Геология на България. София, Наука и изкуство, 1955.
-
Glauconia strombiformis (Schlotheim), Апт, Липница_(Софийска_област)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А–К // Списание на българското геологическо дружество кн. 1. 2016. с. 113.
- ↑ Балючева, Eлка. Геологията - една стара и вечно млада наука // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 290, 301.
- ↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 263.
- ↑ Бончев, Еким. Геологията на Орханийския предбалкан западно от реките Бебреж и Малки Искър // Списание на Българското геологическо дружество 4, кн. 2. 1932. с. 85 – 156.; Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 315.
- ↑ Борисов, Иван. Бележити български геолози. София, Народна просвета, 1981. с. 78 – 86.
- ↑ Загорчев, Иван. Академик професор д-р Еким Бончев (16. IV. 1907 – 16. I. 1992) // Списание на Българското геологическо дружество 53 (2). 1992. с. 121 – 122. Посетен на 22 ноември 2012.
- ↑ Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1969, том 1, стр. 271.
- ↑ акад. проф. Еким Бончев (1907 – 1992) // София Помни.
- ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения от и за Еким Бончев Архив на оригинала от 2016-03-13 в Wayback Machine. в библиотеки (WorldCat Catalog)
- Виж историята на секция „Геотектоника и исторична геология“ // Геологически институт при Българска академия на науките.
- От и за Еким Бончев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Еким Бончев, в Google Наука
|
- Български геолози
- Преподаватели в Софийския университет
- Академици на БАН
- Родени в София
- Починали в София
- Възпитаници на Геолого-географския факултет на Софийския университет
- Народни деятели на културата
- Носители на орден „Народна република България“ II степен
- Носители на Димитровска награда
- Заслужили деятели на науката
- Членове на Българското географско дружество
- Погребани в Централните софийски гробища