Екатерина Паница
| Екатерина Паница | |
| българска учителка и революционерка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
| Семейство | |
| Баща | Иван Измирлиев |
| Братя/сестри | Невена Измирлиева |
| Съпруг | Тодор Паница |
| Други роднини | Димитър Измирлиев (чичо) Надежда Измирлиева (братовчед(ка)) Христо Смирненски (братовчед(ка)) Тома Измирлиев (братовчед(ка)) Райна Измирлиева (братовчед(ка)) |
Екатерина (Катерина, Тина) Иванова Измирлиева, по мъж Паница, наричана Додата, Ковалевска,[1][2] е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Екатерина Измирлиева е родена в град Кукуш в 1884 година в семейството на Иван Измирлиев и Рушка Шишкова. Братовчедка е на Христо Смирненски и Тома Измирлиев. Завършва Солунската българска девическа гимназия с десетия випуск в 1900 година[3] и започва работа като учителка в село Просечен, Драмско.[4]Към 1902 година е учителка в първоначалното училище в Солун и покрай познанството си с Орце Попйорданов е в кръга на "гемиджиите", заедно със Спасена Бойкикева и Надежда Нечова - по думите на Павел Шатев "наистина не като членки, а като съмишленици". Помагат им с кореспонденцията, укриват материали, включително и динамит, служат за връзка с другарите им в други градове в Турция и България.[5] Във връзка със Солунските атентати е задържана в затвора.[6]
През 1907 година, когато е учителка в село Калапот, Дамско, се жени за един от лидерите на ВМОРО в района - Тодор Паница.[7] Имат един син, д-р Коста Паница.[8] По-късно преподава в Солун и Горно Броди.[4][9]
Умира на 28 август 1967 година в София.[6] Погребана е в Централните софийски гробища.[10]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Митре Костов Измирлията | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Измирлиев | Мария (Марча) Арабаджиева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Измирлиев (около 1860 – ?) | Елисавета Попанастасова (1871 – 1951) | Димитър Измирлиев (1866 – 1943) | Катерина Хаджидельова (около 1866 – ?) | Христо Хаджидельов (? – 1901) | Магда Кехайова | Иван Измирлиев (около 1856 – 1913) | Рушка Шишкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Аспарух Измирлиев (1881 – ?) | Янаки Илиев (1881 – 1941) | Райна Измирлиева (1884 – 1949) | Мария Измирлиева (1891 – ?) | Тома Измирлиев (1895 – 1935) | Христо Смирненски (1898 – 1923) | Надежда Измирлиева (1901 – 1993) | Тодор Димитров (1896 – 1925) | Антон Измирлиев (1904 – 1964) | Екатерина Паница (1882 – 1967) | Тодор Паница (1879 – 1925) | Невена Измирлиева (ок. 1885 – ок. 1942) | Георги Тодоров | Магдалина Измирлиева | Борис Бумбаров (1896 – 1959) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Веселин Измирлиев (1929 – 1985) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36, 53.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 72.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 162.
- ↑ а б Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 108.
- ↑ Шатев, Павел. В Македония под робство. София, Български писател, 1968. с. 296-297.
- ↑ а б Шатев, Павел. В Македония под робство. София, Български писател, 1968. с. 496.
- ↑ Чаков, Михаил. Дневник на революционния ми живот.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 20.
- ↑ Македония в пламъци. Освободителните борби на българите от Македония в спомени на дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (Андон Кьосето, Анастас Лозанчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров, Екатерина Паница). Записал Б. Мирчев. Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски. С., 2003.
- ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
