Ейноске Итоо

Ейноске Итоо
	Ейноске Итоо
Роден	21 ноември 1903 г. Акита, Япония
Починал	26 юли 1959 г. (55 г.) Токио, Япония
Професия	писател, литературен критик
Националност	Япония
Активен период	1928 – 1959
Жанр	драма, исторически роман, детска литература, биография
Направление	пролетарска литература
Съпруга	Тойоуки Васаки (1927-?)
Деца	Чисако, Хидео, Харуносуке
Уебсайт	Страница в IMDb

Ейноске Итоо (на японски: 伊藤永之介, Itō Einosuke) е японски литературен критик и писател на произведения в жанра драма, биография, исторически роман и детска литература.

Биография и творчество

Ейноске Итоо е роден на 21 ноември 1903 г. в Акита, Япония. Има осем братя и сестри. Семейството открива сладкарница, а след като тя фалира, открива малък магазин за калиграфски материали. Заради провала на бизнеса той не може да продължи в гимназията и завършва допълнителен курс по калиграфия.

След като завършва работи като помощник в клон на Японската банка в Акита. Едновременно с работата си чете много западна и руска литература и започва да пише статии за списания. През 1920 г. напуска банката и става репортер към вестник „Shin-Akita Shimbun“.

През 1924 г. се премества в Токио. Първоначално работи като коректор във вестник „Ямато“. После започва да публикува критика в списание „Литературна ера“ на Ясунари Кавабата и в социалистическото списание „Bungei Sensen“ (Литературен фронт) основано от писателя Хирофуми Канеко, до прекратяването му през 1932 г. През 1928 г. дебютира в него с разказа си „見えない鉱山“ (Невидима мина), поради което началният период от творчеството му се счита за част от движението на пролетарската литература.

Първите му романи са посветени на селския живот в о-в Хокайдо и техни заглавия са имена на някое животно: „Бухалът“, „Враната“, „Лястовицата“, „Кравата“, „Конят“, „Славеят“. Те отразяват характерната за автора вяра в добротата на простичкия японски селянин.

По време на Тихоокеанската война семейството му е евакуирано в селските райони на префектура Акита, където освен да пише се занимава със земеделие. След войната заема активна роля в социалистическия писателски клуб.

Насочва се към популярната литература. Най-известното му произведение е „警察日記 Keisatsu nikki“ (Дневник на полицейския служител), в което разказва истории за живота на село от гледна точка на местен полицай. Книгата е екранизирана през 1955 г. в едноименния филм. През 1955 г. е издадено продължението на историята в книгата „新警察日記 Shinkeisatsu nikki“ (Нов дневник на полицейския служител).

Ейноске Итоо умира от инсулт на 26 юли 1959 г. в район Сибуя, Токио.

Произведения

暴動 Bōdō (1930)
恐慌 Kyōkō (1930)
梟 Fukurō (1937)
鶯 Uguisu (1938)
“Славеят“ в „Японски разкази“, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Любомир Иванов
鴉 Karasu (1938)
牛 Ushi (1939)
熊 Kuma (1939)
馬 Uma (1939)
作家の手帖 Sakka no techō (1939)
燕 Tsubame (1939)
雁 Gan (1939)
石川理紀之助農村更生の慈父 Ishikawa Rikinosuke nōson kōsei no jufu (1939)
朝市Asaichi (1940)
都会と田舎Tokai to inaka (1941)
故郷の春 Furusato no haru (1941)
平田篤胤 Hirata Atsutane (1942)
医者のゐる村 Isha no iru son (1942)
鴨と鮒 Kamo to funa (1942)
路地の人々 Roji no hitobito (1942)
春の別れ Haru no wakare (1943)
秋田 Akita (1944)
美しい旅 Utsukushii tabi (1946)
二つの青春 Futatsu no seishun (1947)
故郷の歌 Furusato no uta (1947)
海の鬼 Umi no oni (1947)
山の神 Yama no kami (1948)
農民の幸福 Nōmin no kōfuku (1948)
警察日記 Keisatsu nikki (1952)
文学入門 Bungaku nyūmon (1953)
なつかしい山河 Natuskashii sanka (1954)
刑務所志願 Keimusho shigan (1955)
新警察日記 Shinkeisatsu nikki (1955)
谷間の兄弟 Tanima no kyōdai (1955)
山桜 Yamazakura (1956)
駐在所日記 Chūzaisho nikki (1957)
南米航路 Nambei kōro (1957)
自然と人生についての四十話 Shizen to jinsei ni tsuite no shijū hanashi (1959)
消える湖 Kieru mizuumi (1959)
三太郎 Santarō (1959)
署長日記 Shochō nikki (1960)

Екранизации

1938 Uguisu
1955 Keisatsu nikki
1955 Zoku keisatsu nikki

Източници

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 伊藤永之介 в Уикипедия на японски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.