Направо към съдържанието

Едуард Фридрих Еверсман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едуард Фридрих Еверсман
Alexander Eduard Friedrich Eversmann
германски зоолог
Роден
Починал
14 април 1860 г. (66 г.)

Националност Германия
Учил вХале-Витенбергски университет
Технически университет - Дрезден
Хумболтов университет на Берлин
Тартуски университет
Научна дейност
Областбиология, зоология, ботаника
Работил вКазански университет
Едуард Фридрих Еверсман в Общомедия

Александър Едуард Фридрих фон Еверсман (на немски: Alexander Eduard Friedrich Eversmann; на руски: Эдуард Александрович Эверсман) е германски зоолог, ботаник и изследовател, работил през по-голямата част от живота си в Русия.

Произход и младежки години (1794 – 1820)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 януари 1794 година във Верингхаузен, Вестфалия, Германия. Учи в Марбургския и Берлинския университет, като се дипломира през 1814 г. в Университета в Хале. През 1817 г. защитава докторат по медицина и хирургия в Университета в Тарту. Следващите няколко години прекарва в Южен Урал, където събира образци от биологични видове за Хинрих Лихтенщайн от Берлинския университет. През това време се подготвя за експедиция в Централна Азия, като изучава тамошните езици и обичаи.

Изследователска дейност (1820 – 1826)

[редактиране | редактиране на кода]

Експедиция от Оренбург до Бухара

[редактиране | редактиране на кода]

През 1820 г. Еверсман от Оренбург заминава за Бухара, преоблечен като търговец в състава на руското посолство под прикритието на отряд казаци. В средата на декември достига до Бухара, като по пътя изследва хребета Мугоджари (657 м) и установява, че е най-южното продължение на Урал. В централната част на пустинята Къзълкум открива ниското до 758 м възвишение Букантау, като прави първата научна характеристика на пустинята и привежда доказателства за пресъхването на Аралско море: многочислени солончаци, малки езера, долини на пресъхнали реки.

В Бухара Еверсман, като неофициално лице, на всяка крачка се подлага на опасности. По време на тримесечното си пребиваване в града тайно извършва научни наблюдения и води записките си късно през нощта. Описва пътуването си в издадената през 1823 г. на немски език книга „Reise Orenburg nach Buchara“ (в превод „Пътешествие от Оренбург до Бухара“). През 1821 се завръща в Русия заедно със състава на руското посолство.

Арало-каспийска експедиция

[редактиране | редактиране на кода]

През 1825 – 1826 г., вече официално в качеството си на лекар, участва в Арало-каспийската военно-топографска експедиция на Фридрих Вилхелм Ремберт фон Берг. През декември 1825 г. експедицията тръгва от Гурев (Атирау) на югоизток, пресича платото Устюрт по 45º с.ш. и достига до възвишението Източен Чинк (256 м), простиращо се покрай западния бряг на Аралско море. От там продължава на север до пустинята Големи Барсуки, завива на запад и по 46º с.ш. се завръща в Гурев. На базата на своите наблюдения Еверсман доказва пълната изолация на каспийския от аралския басейн и доказва, че геоложките пластове на платото Устюрт, навсякъде са хоризонтални, с което слага край на представите за връзката му с Уралските планини.

Следващи години (1826 – 1860)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1828 г. Еверсман става професор по зоология и ботаника в Казанския университет. През следващите десетилетия публикува множество изследвания, които поставят началото на проучването на флората и фауната в степните области на Русия. До 1836 Еверсман почти ежегодно провежда през летните месеци изследвания в оренбургските степи и в Южен Урал. В резултат на тези свои изследвания през 1840 г. публикува „Естественную история Оренбургского края“. В нея той прави обширна характеристика на планината Мугоджари и възвишение Общ Сърт, вододел на реките Урал и Волга.

Умира на 14 април 1860 година в Казан, Русия, на 66-годишна възраст.

  • Mearns and Mearns – Biographies for Birdwatchers ISBN 0-12-487422-3.
  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 364 – 365.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 58, 127.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eduard Friedrich Eversmann в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​