Едоардо Анели (1954 – 2000)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Едоардо Анели.
| Едоардо Анели | |
| почетен президент на Фиат | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 15 ноември 2000 г.
|
| Религия | Шиитски ислям[1] |
| Учил в | Принстънски университет |
| Активен период | от 1954 г. |
| Семейство | |
| Баща | Джани Анели |
| Майка | Марела Карачоло ди Кастането |
| Братя/сестри | Маргерита Анели |
| Деца | няма |
| Други роднини | Сузана Анели (леля) Умберто Анели (чичо) Мария Соле Анели (леля) Джорджо Анели (чичо) Джон Елкан (племенник) Лапо Елкан (племенник) Едоардо Анели (1892 – 1935) (дядо) |
| Едоардо Анели в Общомедия | |
Едоардо Анели (на италиански: Edoardo Agnelli) е почетен президент на Фиат.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 9 юни 1954 г. в Ню Йорк като първото дете на предприемача Джани Анели – президент на Фиат и на съпругата му Марела Карачоло ди Кастането, аристократка. Носи името на дядо си по бащина линия – предприемачът Едоардо Анели. Завършва класическата гимназия „Масимо д'Адзельо“ в Торино, в която е учил и баща му. После следва в Колеж „Атлантик“ в Обединеното кралство и в Принстънския университет в САЩ, където получава диплома по история с акцент богословие.[2][3]
.jpg)
Определен от баща си за наследник на върха на семейната компания Фиат, Едоардо има слаб интерес към света на бизнеса и отделя повече внимание на философски и духовни теми. На 22-годишна възраст спори в пресата срещу италианската астрономка Маргерита Хак, защитавайки ценностите на астрологията. Прави пътувания до Индия, където се среща с учителя Сатия Сай Баба, а по-късно отива в Техеран, сближавайки се с шиитския ислям. Впоследствие се връща няколко пъти в Иран, както и в Кения. На 20 август 1990 г. е арестуван в Малинди, след като у него е открит хероин[4], но по-късно е оправдан от местните власти. През есента е оправдан и по обвинения за търговия с наркотици: позицията му на заподозрян произтича от разследване на група за наркотици в "Roma Bene" след смъртта от свръхдоза хероин на 6 юни 1988 г. на Раниери Ферара Сантамария, син на известен римски адвокат и приятел на самия Едоардо. След показанията, дадени от тези хора (които дори включват признание за зависимостта им от наркотици) пред съдия-следователя Стефано Мескини и потвърждението на телефонните подслушвания на някои разговори между обвиняемия и жертвата, тридесет души са изпратени на съд; сред тях са имената на някои наркодилъри, както и на няколко членове на шоу бизнеса и на римския хайлайф.[5]
В редките интервюта, които дава на пресата, Едоардо заявява, че иска да се дистанцира от ценностите на капитализма и твърди, че иска да се посвети на задълбочаване на богословските му познания.
В периода преди смъртта си 46-годишният мъж живее сам във вила в местността Ревиляско в района на Торино. Сутринта на 15 ноември 2000 г. безжизненото му тяло е намерено паднало в основата на 35-ия пилон на виадукта на магистралата „Генерал Франко Романо" Торино-Савона, близо до Фосано. Колата му Фиат Крома е открита паркирана с все още работещ двигател и открехнат багажник отстрани на пътното платно на виадукта, който пресича река Стура ди Демонте.[6] Съдебните органи скоро приключват разследването, като формулират хипотезата за самоубийство. Според други обаче, Едоардо не би се самоубил, а според трети той е бил убит.[7] Погребан е в монументалната семейна гробница с изглед към гробището на Вилар Пероза, до братовчед си Джовани Алберто Анели и чичовците си Умберто и Джорджо и пред родителите му Джани Анели и Марела Карачоло ди Кастането.
През 2001 г. иранската телевизия излъчва документален филм за смъртта му. Изображенията показват мястото на смъртта, недостойната Фиат и интервю с мюсюлмански свещеник, удостоверил приемането на шиитския ислям от Едоардо. Тезата на документалния филм, излъчен от „Фарс“ – пресагенция, близка до тогавашния президент на Ислямска република Иран Махмуд Ахмадинеджад, е тази за убийство. Съобщава се, че Едоардо е бил елиминиран по заповед на неизвестни лица, за да се предотврати попадането на империята „Фиат“ в ръцете на покръстен мюсюлманин. В италианското посолство в Иран студенти организират протест срещу предполагаемата атака, при която е убит Едоардо, чието изображение е изложено на видно място в Музея на мъчениците на исляма, в секцията, посветена на чужденците. Въпреки това няма доказателство за предполагаемия заговор, въпреки че има новини за пътуванията на Едоардо до Иран и за интелектуалната му страст към ислямската религия. Хипотезата за конспирацията става тема на дебати и книги. През 2008 г. излиза книгата на италианския журналист Джузепе Пупо „Ottanta metri di mistero“ („Осемдесет метра мистерия“), в която са изброени всички неясни елементи от смъртта на Едоардо: от скоростта, с която са стигнали до заключението за самоубийство без съдебно-медицинска експертиза, до състоянието на тялото, което, въпреки че е паднало от 80 метра, е с вързани тиранти и мокасини. След като посочва, че човек, който се опитва да се самоубие, като се хвърли от парапет (Едоардо по това време ходи трудно с бастун и е затлъстял), би привлякъл вниманието на шофьорите на натоварения виадукт, Пупо поставя историята в неясен контекст. Най-малко три различни източника му потвърждават, че преди да умре, Едоардо е отказал да подпише прехвърлянето на правата на Фиат в замяна на значителна сума пари.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.mashreghnews.ir
- ↑ Mario Gianni, In viaggio con Edoardo Agnelli, Film Service, 1990
- ↑ Istituto Luce, Intervista ad Edoardo Agnelli di Mario Gianni, Film Service, 1989
- ↑ A Malindi va in scena il pubblico processo a Edoardo Agnelli // 25 settembre 1990.
- ↑ I droga-party della Roma bene, processo a 30 vip, Agnelli jr. prosciolto, в la Repubblica, 7 ottobre 1990
- ↑ Morto Edoardo Agnelli il figlio dell'Avvocato
- ↑ а б Edoardo Agnelli, la morte misteriosa del figlio dell’avvocato: l’erede mancato
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edoardo Agnelli (1954) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
