Един янки в двора на крал Артур

Един янки в двора на крал Артур
A Connecticut Yankee in King Arthur's Court
Фронтиспис от първото издание от Даниел Картър Биърд.
Автор	Марк Твен
Първо издание	1889 г. САЩ
Издателство	Чарлс Уебстър енд Ко.
Оригинален език	английски
Жанр	Алтернативна история, научна фантастика, фентъзи
Издателство в България	ОРПС (1947) Народна култура (1963) Захарий Стоянов (1998) Сиела (2024)
Преводач	Петър Божков (1947, 1963, 1998) Венцислав К. Венков (2024)
Един янки в двора на крал Артур в Общомедия

„Един янки в двора на крал Артур“ (на английски: A Connecticut Yankee in King Arthur's Court) е роман от 1889 г. на американския писател Марк Твен.

В книгата янки инженерът от Кънектикът Ханк Морган получава тежък удар в главата и по необясним начин се пренася във времето и пространството в Англия по време на управлението на крал Артур. След първоначалното объркване и залавянето му от един от рицарите на Артур, Ханк осъзнава, че всъщност е в миналото, и използва знанията си, за да накара хората да повярват, че е могъщ магьосник. Той става съперник на Мерлин, който изглежда малко повече от измамник, и печели доверието на крал Артур. Ханк се опитва да модернизира миналото, за да направи живота на хората по-добър. Ханк е отвратен от това как бароните се отнасят към обикновените хора и се опитва да приложи демократични реформи, но в крайна сметка не успява да предотврати смъртта на Артур. Ханк обявява Англия за република, но Католическата църква, все по-заплашена от неговото богатство и власт, издава забрана срещу него.

Твен пише книгата като бурлеска на романтичните представи за рицарството, след като е вдъхновен от сън, в който самият той е рицар, силно неудобен от тежестта и тромавата природа на бронята си. Това е сатира на феодализма и монархията, като също възхвалява домашната изобретателност и демократичните ценности, като същевременно поставя под въпрос идеалите за печалба на капитализма и резултатите от индустриалната революция. Твен възхвалява силно Френската революция, защитавайки управлението на терора като второстепенен проблем в сравнение с монархията. То е сред няколкото произведения на автора и неговите съвременници, които отбелязват прехода от позлатената към прогресивната епоха на социално-икономическия дискурс. Често се цитира като формиращ пример за прохождащия жанр за пътуване във времето.

Сюжет

Главният герой, Ханк Морган, е ръководител на оръжейна фабрика в Кънектикът в края на 19 век. Той определя себе си като практичен и гениален човек, който не се поддава на сантименталности. Разказвачът, който е самият автор, го среща сред туристите в замъка Уорик, където привлича вниманието им заради познанията си за древните оръжия и коментара, че определена дупка от куршум в бронята на сър Саграмор, рицар от Кръглата маса, е направена от самия него.

Същата нощ Морган започва да разказва историята си на Твен. След това, уморен, той му дава средновековен ръкопис (палимпсест), където е разказано продължението. Краят на ръкописа е изготвен от асистента на Морган, Кларънс, и краят на романа е описан от Твен още веднъж.

Историята започва, когато Морган получава тежък удар. Без обяснение той се пренася назад във времето и пространството във Великобритания от 6 век , предполагаемите времена на крал Артур. Заловен от сър Кей, е отвежден в Камелот, описан като бедно село, увенчано със замък. Там той е изложен пред благородниците, представени като диваци и осъден да умре на клада. Въпреки това, възползвайки се от знанието за момента, в който ще настъпи слънчевото затъмнение, той успява да се спаси, след което е смятан за величествен магьосник и получава благоволението на крал Артур, но в същото време печели завистта на магьосникът Мерлин, който всъщност е шарлатанин и който се превръща в основен антагонист.

След това Ханк Морган въвежда множество реформи и изобретения, възползвайки се от научните познания от 19 век, за да превърне средновековна Англия в индустриална страна.

В България

За първи път книгата е издадена в България от издателство „ОРПС“ през 1947 г. в превод на Петър Божков. Следващите издания от 1963 г. на „Народна култура“ и от 1998 г. на „Захарий Стоянов“ използват същия превод. През 2024 г. романът е преведен от Венцислав К. Венков за издателство „Сиела“, а художник на корицата е Дамян Дамянов.