Егрек
| Егрек | |
.jpg) | |
  Егрек  Егрек | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 409 души[1] (15 март 2024 г.) 15,9 души/km² |
| Землище | 25,728 km² |
| Надм. височина | 516 m |
| Пощ. код | 6931 |
| Тел. код | 03644 |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 27036 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Крумовград Себихан Мехмед (ДПС; 2003) |
| Кметство – кмет | Милена Тоскова |
| Егрек в Общомедия | |
Егрек е село в Южна България. То се намира в община Крумовград, област Кърджали.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Егрек се намира в планински район. На няколко километра от границата с Гърция. Природата около него е много красива.
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Егрек е село. През 1830 година има 80 къщи, през 1878 – 100, през 1912 – 105, а през 1920 г. – 117.[2]. През 1985 година жителите на Егрек са 1149 души[3].
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 615 | 100,00 |
| Българи | 367 | 59,67 |
| Турци | 10 | 1,62 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 15 | 2,43 |
| Не се самоопределят | 16 | 2,60 |
| Неотговорили | 207 | 33,65 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Егрек разполага с едно училище – ДОУ „Васил Левски“ и целодневна детска градина – ЦДГ „Лилия Карастоянова“. Селото има и читалище. В Егрек има 5 действащи и до днес и ползвани от населението воденици. То е рекордьор с тях в Кърджалийския регион, а може би и в цяла България. В селото има и римски мост. Малко селце с уникална планинска природа!
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година в началото на септември месец се прави събор, на който се събират хора от целия район.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Етимология на думата – лятна кошара за добитък [5], лятото добитъкът се е изкарвал на планинска паша и запирал нощем във временни кошари, зимата се е свалял в населените места.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 72, 318
- ↑ Мичев, Н и П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 114
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ talkoven.onlinerechnik.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
