Направо към съдържанието

Евстатий Аргир (генерал при Лъв VI)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евстатий Аргир
византийски аристократ и генерал
Роден
Починал
около 910 г.
Семейство
БащаЛъв Аргир
ДецаЛъв Аргир
Пот Аргир

Евстатий Аргир (на гръцки: Εὐστάθιος Ἀργυρός; починал около 910 г.) е византийски аристократ и един от най-видните генерали при император Лъв VI Мъдри (управлявал 886 – 912). Първият член на фамилията на Аргите, издигнал се до високи постове, той се се отличава във войните срещу арабите на изток, преди да изпадне в немислост ок. 907 г., вероятно във връзка с бягството на Андроник Дука при арабите. Реабилитиран скоро след това, той е назначен за стратег на Харсианон, от който пост той ръководи заселването на арменски князе като надзиратели по източната граница на империята. Повишен в командир на императорската лична гвардия в края на 908 г., той отново изпада в немилост скоро след това и умира от отравяне (очевидно самоубийство) на път за своите имения.

Живот

[редактиране | редактиране на кода]

Евстатий Аргир е син на турмарха Лъв Аргир, основател на благородния род на Аргирите.[1]

Нищо не се знае за живота му или преди началото на X век, въпреки че той може да е бил на императорска служба още през 866 г., когато човек със същото име е засвидетелстван като протостратор на кесаря Варда във връзка с убийството на последния на 21 април същата година. [2] Византийските историци възхваляват Евстатий Аргир като интелигентен, храбър, благоразумен и справедлив човек и го считат, заедно с Андроник Дука, за най-добрия от генералите на Лъв VI.[3] Историците Жан-Клод Шейне и Жан-Франсоа Вание, експерти по византийска просопография, го смятат за „истинския основател на славата на семейството“.[4]

Въпреки че понякога се идентифицира с адмирал, активен около 902 – 904 (виж по-долу), животът му е сигурно засвидетелстван едва след 904 г.[5] По това време, очевидно след поредица от – неизвестни – военни служби, Евстатий е достигнал, според Продължителя на Теофан, ранг на патрикий и ипостратег на Анатолийската тема. Значението на термина ипостратег се обсъжда; обикновено е означавал втория по командване след стратега или военния управител на дадена тема, но Вание предполага, че поради високата си титла патрикий Аргир всъщност е бил стратегът.[2] Продължителят на Теофан допълнително възхвалява Аргир и споменава, че той е постигнал няколко успеха срещу арабите на изток, най-вероятно препращайки към голямата византийска победа над арабите от Тарс и Мопсуестия при Германикея през декември 904 г., постигната под общото командване на Андроник Дука.[6] След това изпада в немилост и е заточен. Въпреки че не се предлагат подробности или причини за изгнанието му, това се тълкува от съвременните учени като свързано с неуспешния бунт и бягството на Андроник Дука при арабите през 906 – 907 г. Скоро след това Евстатий е реабилитиран; ако наистина низвергването му е свързано с бягството на Андроник Дука, това вероятно се е случило през 907/8 г., когато синът на Андроник Дука Константин избягал от арабското си изгнание и се върнал в Константинопол, където бил помилван от император Лъв VI.[7]

След това Евстатий е назначен за стратег на граничната тема Харсианон – позиция, значително по-ниска по ранг от тази на анатолийския дука, която вероятно той е заемал преди това.[4] Семейство Аргир обаче има силни връзки с Харсианон, откъдето произлиза. [8] Там той посреща обратно на императорска служба редица арменски князе – Мелиас, тримата братя Баасакии, Кригорикиос и Пазун, и Исмаил, които са настанени като надзиратели по източната граница на империята.[9] От тях по-специално Мелиас ще стане основател на темата Ликандос и един от основните византийски водачи във войните срещу арабите през следващите 30 години.[10]

В края на 908 г. Евстатиий Аргир е повишен в ранг до магистър – най-високото съдебно достойнство, достъпно за някого, който не е член на императорското семейство – и в поста друнгарий на виглата, т.е. командир на императорската лична гвардия, и е заменен като стратег на Харсианон от Константин Дука.[11] Около година по-късно той отново попада под подозрението на Лъв VI и му е наредено да се върне в имението на семейството си в Харсианон. Отново причината е неизвестна; може би, според Шейнет и Вание, това е резултат от ненадеждността на арменските князе, които той е приел в Империята и които често дезертират при арабите.[12] По пътя той умира, след като приема отрова от един от своите слуги, и е погребан на Спинин, върха на планината Аран.[12] Докато историкът Ромили Джеймс Хилд Дженкинс предполага, че отравянето на Аргир е извършено чрез агент на могъщия и коварен придворен евнух Самонас, по-вероятна причина смъртта му да е самоубийство.[13] Двамата синове на Евстатий, Пот и Лъв, които служат в двореца като манглавити (лични телохранители на императора), уреждат тялото на баща им да бъде пренесено за погребение в манастира „Света Елисавета“ в областта Харсианон, основан от бащата на Евстатий.[12]

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Синовете на Евстатий Пот и Лъв ще заемат висши военни длъжности, включително поста на доместик на схолите (главнокомандващ).[14] Друг син, Роман, е известен само от участието си в битката при Ахелой през 917 г.[15] Лъв Аргир се жени за дъщеря на император Роман I Лекапин (управлявал 920 – 944) и вероятно е бил дядо или прадядо на император Роман III Аргир (управлявал 1028 – 1034).[16]

Идентичност

[редактиране | редактиране на кода]

Някои съвременни учени[17] смятат, че Евстатий Аргир е идентичен със съвременника му – друнгария на флота Евстатий, активен в годините преди 904 г., главно поради информацията от историка от XI век Йоан Скилица, че Аргир е преследвал кариера както в армията, така и във флота. Тази идентификация се отхвърля от други учени като Ваниер и Гийон. Освен това на друнгария е дадено фамилното име „Аргир“ дори в някои съвременни изследвания, които го отличават от генерала, докато други[18] напълно отхвърлят принадлежността му към фамилията. Отъждествяването на двамата Евстатиевци се отхвърля и от редакторите на „Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit“, според които основният аргумент за разграничаването на двете личности е несъвместимостта на кариерите им: друнгарият на флота Евстатий също преживява бурна кариера с обвинения в държавна измяна, реабилитация и повторно низвергване и е малко вероятно на такъв човек отново да бъдат поверени висши постове.[19]

Препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Cheynet & Vannier 2003, с. 58, 59.
  2. ↑ а б PmbZ, Eustathios Argyros (#21828); Cheynet & Vannier 2003, с. 59; Tougher 1997, с. 210.
  3. ↑ Guilland 1967, с. 570 – 571; Tougher 1997, с. 207 – 208.
  4. ↑ а б Cheynet & Vannier 2003, с. 59.
  5. ↑ Cheynet & Vannier 2003, с. 59; Tougher 1997, с. 210.
  6. ↑ PmbZ, Eustathios Argyros (#21828); Cheynet & Vannier 2003, с. 59.
  7. ↑ Cheynet & Vannier 2003, с. 59; Guilland 1967, с. 570 – 571; Tougher, с. 1997.
  8. ↑ Cheynet & Vannier 2003, с. 58.
  9. ↑ PmbZ, Eustathios Argyros (#21828); Cheynet & Vannier 2003, с. 59; Tougher 1997, с. 211.
  10. ↑ Guilland 1957, с. 206 – 207.
  11. ↑ PmbZ, Eustathios Argyros (#21828); Cheynet & Vannier 2003, с. 59 – 60.
  12. ↑ а б в PmbZ, Eustathios Argyros (#21828); Cheynet & Vannier 2003, с. 60.
  13. ↑ Tougher 1997, с. 213, 218.
  14. ↑ Cheynet & Vannier 2003, с. 60 – 62; Tougher 1997, с. 211.
  15. ↑ Cheynet & Vannier 2003, с. 62.
  16. ↑ Guilland 1957, с. 189.
  17. ↑ виж:Jenkins, R. J. H. (1948). The 'Flight' of Samonas. – Speculum (2). The University of Chicago Press, Apr., 1948, 217 – 235, https://www.jstor.org/stable/2852953 ; Dolley, R. H. (1953). The Lord High Admiral Eustathios Argyros and the betrayal of Taormina to the African Arabs in 902. Atti dello Vili Congresso Internazionale di Studi Bizantini. – Studi Bizantini e Neoellenici, 7, 340 – 353 ; Eickhoff, Ekkehard (1966). Seekrieg und Seepolitik zwischen Islam und Abendland: Das Mittelmeer unter byzantinischer und arabischer Hegemonie (650–1040). Berlin, Boston: De Gruyter, doi:10.1515/9783110818635 
  18. ↑ Vannier 1974.
  19. ↑ PmbZ , Eustathios (#21836); Eustathios Argyros (#21828).

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eustathios Argyros (general under Leo VI) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Евстатий_Аргир_(генерал_при_Лъв_VI)&oldid=12222265“.