Направо към съдържанието

Европейско първенство по волейбол за мъже 1983

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейско първенство по волейбол за мъже 1983 
Домакин Германия
Дати17 септември25 септември
Отбори12
КонтинентЕвропа
МестаБерлин
Ерфурт
Зул (в 3 домакински града)
Шампион СССР (9-та титла)
Поредица срещи

13-о първенство на Европа по волейбол за мъже се провежда от 17 до 25 септември 1983 година в Германия. Шампион за 9-и път в своята история и за 7-и път поред става отборът на СССР. България се класира на трето място.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Германска демократична република ГДР – страна-организатор;
СССР, Полша, България, Чехословакия, Румъния – според достиженията на европейското от 1981 година;
Холандия, Италия, Гърция, Финландия, Франция, Унгария – от квалификации.

Система на провеждане[редактиране | редактиране на кода]

12-те отбора са разделени на три групи. 6 отбора (първите двама от всяка група) играят на финалния етап по системата всеки срещу всеки, отчитайки резултатите от срещите в предварителните групи. По същата система отборите класирали се на 3 и 4 място в предварителните групи разпределят местата от 7 до 12.

Предварителен етап[редактиране | редактиране на кода]

Група А (Ерфурт)[редактиране | редактиране на кода]

М Отбор 1 2 3 4 М П З геймове Т
1 СССР 3:0 3:1 3:0 3 3 0 9:1 6
2 Чехословакия 0:3 3:0 3:2 3 2 1 6:5 5
3 Финландия 1:3 0:3 3:0 3 1 2 4:6 4
4 Холандия 0:3 2:3 0:3 3 0 3 2:9 3
17 септември: СССР – Холандия 3:0 (15:9, 15:13, 15:8); Чехословакия – Финландия 3:0 (15:12, 15:9, 15:11).
18 септември: Чехословакия – Холандия 3:2 (15:8, 15:8, 17:19, 15:17, 15:8); СССР – Финландия 3:1 (15:17, 15:7, 15:8, 15:11).
19 септември: Финландия – Холандия 3:0 (15:13, 15:10, 15:6); СССР – Чехословакия 3:0 (15:12, 15:7, 15:10).

Група В (Зул)[редактиране | редактиране на кода]

М Отбор 1 2 3 4 М П З геймове Т
1 Полша 3:1 3:2 3:0 3 3 0 9:3 6
2 Италия 1:3 3:2 3:1 3 2 1 7:6 5
3 Румъния 2:3 2:3 3:2 3 1 2 7:8 4
4 Франция 0:3 1:3 2:3 3 0 3 3:9 3
17 септември: Полша – Франция 3:0; Италия – Румъния 3:2 (15:12, 15:11, 5:15, 12:15, 15:11).
18 септември: Румъния – Франция 3:2 (9:15, 15:13, 11:15, 15:11, 15:12); Полша – Италия 3:1 (15:13, 16:14, 2:15, 16:14).
19 септември: Италия – Франция 3:1 (14:16, 15:9, 15:7, 15:2); Полша – Румъния 3:2 (13:15, 15:11, 18:20, 15:10, 15:10).

Група С (Берлин)[редактиране | редактиране на кода]

М Отбор 1 2 3 4 М П З геймове Т
1 България 3:0 3:1 3:0 3 3 0 9:1 6
2 Германска демократична република ГДР 0:3 3:0 3:1 3 2 1 6:4 5
3 Унгария 1:3 0:3 3:1 3 1 2 4:7 4
4 Гърция 0:3 1:3 1:3 3 0 3 2:9 3
17 септември: ГДР – Унгария 3:0 (15:6, 15:11, 15:9); България – Гърция 3:0 (16:14, 15:6, 15:8).
18 септември: България – Унгария 3:1 (15:6, 15:5, 8:15, 15:0); ГДР – Гърция 3:1 (15:11, 15:10, 8:15, 15:9).
19 септември: Унгария – Гърция 3:1 (15:10, 15:13, 15:17, 15:10); България – ГДР 3:0 (15:11, 15:3, 15:8).

Разпределение на местата от 7 до 12 (Зул)[редактиране | редактиране на кода]

С курсив са отделени резултатите от мачовете взети от предварителните групи

М Отбор 7 8 9 10 11 12 М П З геймове Т
7 Финландия 0:3 3:1 3:0 3:1 3:1 5 4 1 12:6 9
8 Румъния 3:0 0:3 3:1 3:2 3:2 5 4 1 12:8 9
9 Гърция 1:3 3:0 3:0 1:3 3:1 5 3 2 11:7 8
10 Холандия 0:3 1:3 0:3 3:0 3:0 5 2 3 7:9 7
11 Унгария 1:3 2:3 3:1 0:3 2:3 5 1 4 8:13 6
12 Франция 1:3 2:3 1:3 0:3 3:2 5 1 4 7:14 6
22 септември: Гърция – Румъния 3:0 (15:12, 15:10, 15:13); Холандия – Унгария 3:0 (15:9, 15:6, 15:3); Финландия – Франция 3:1 (15:10, 4:15, 15:6, 15:12).
23 септември: Румъния – Унгария 3:2 (15:13, 13:15, 15:11, 9:15, 15:11); Финландия – Гърция 3:1 (12:15, 15:8, 15:9, 15:8); Холандия – Франция 3:0 (15:12, 15:12, 15:2).
24 септември: Финландия – Унгария 3:1 (15:5, 14:16, 15:5, 15:7); Гърция – Франция 3:1 (15:11, 9:15, 15:11, 15:10); Румъния – Холандия 3:1 (15:13, 11:15, 15:7, 15:12).
25 септември: Франция – Унгария 3:2 (8:15, 15:12, 15:7, 10:15, 15:12); Гърция – Холандия 3:0 (15:7, 15:11, 15:11); Румъния – Финландия 3:0 (15:5, 15:11, 15:11).

Финален етап (Берлин)[редактиране | редактиране на кода]

С курсив са отделени резултатите от мачовете взети от предварителните групи

М Отбор 1 2 3 4 5 6 М П З геймове Т
1 СССР 3:1 3:0 3:1 3:0 3:0 5 5 0 15:2 10
2 Полша 1:3 3:2 3:1 3:0 3:1 5 4 1 13:7 9
3 България 0:3 2:3 2:3 3:0 3:0 5 2 3 10:9 7
4 Италия 1:3 1:3 3:2 3:2 2:3 5 2 3 10:13 7
5 Чехословакия 0:3 0:3 0:3 2:3 3:0 5 1 4 5:12 6
6 Германска демократична република ГДР 0:3 1:3 0:3 3:2 0:3 5 1 4 4:14 6
22 септември: Италия – Чехословакия 3:2 (11:15, 13:15, 17:15, 15:12, 15:12); Полша – ГДР 3:1 (15:11, 15:8, 10:15, 16:14); СССР – България 3:0 (15:7, 18:16, 15:12).
23 септември: Полша – България 3:2 (9:15, 6:15, 15:5, 15:8, 15:12); СССР – Италия 3:1 (10:15, 15:5, 15:13, 15:5); Чехословакия – ГДР 3:0 (15:13, 15:13, 15:6).
24 септември: СССР – ГДР 3:0 (15:5, 15:9, 15:11); Италия – България 3:2 (14:16, 15:12, 13:15, 15:6, 15:9); Полша – Чехословакия 3:0 (15:10, 15:9, 15:10).
25 септември: България – Чехословакия 3:0 (16:14, 15:3, 15:13); ГДР – Италия 3:2 (15:10, 6:15, 8:15, 16:14, 15:13); СССР – Полша 3:1 (15:3, 15:11, 11:15, 15:9).

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Крайно класиране[редактиране | редактиране на кода]

1. СССР 7. Финландия
2. Полша 8. Румъния
3. България 9. Гърция
4. Италия 10. Холандия
5. Чехословакия 11. Унгария
6. Германска демократична република ГДР 12. Франция

Призьори[редактиране | редактиране на кода]

СССР: Вячеслав Зайцев, Вильяр Лоор, Олег Молибога, Александр Савин, Павел Селиванов, Юрий Панченко, Александр Сапега, Владимир Шкурихин, Александр Сороколет, Альберт Дилленбург, Виктор Сидельников, Александр Белевич. Старши треньор – Вячеслав Платонов.

Полша: Януш Войдига, Томаш Вуйтович, Вацлав Голец, Войцех Джизга, Збигнев Зелински, Иренеуш Клос, Пьотр Кочан, Лех Ласко, Анджей Мартинюк, Влодзимеж Налязек, Яцек Рихлицки, Кшиштоф Стефанович. Треньор – Хуберт Вагнер.

България: Митко Тодоров, Петко Петков, Борислав Кьосев, Стоян Гунчев, Иван Николов, Стоян Соколов, Петьо Драгиев, Пламен Христов, Митко Натов, Асен Гълъбинов, Димитър Димитров, В.Миланов. Старши треньор — Васил Симов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]