Евгения Палеологина Кантакузина
| Евгения Палеологина Кантакузина Ευγενία Παλαιολογίνα Καντακουζηνή | |
| византийска аристократка | |
| Родена |
около 1255 г.
|
|---|---|
| Починала | след 1329 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Йоан Кантакузин |
| Майка | Ирина Комнина Палеологина |
| Братя/сестри | Теодора Палеологина Кантакузина Мария Палеологина Кантакузина Анна Палеологина Кантакузина |
| Съпруг | Сиргиан |
| Деца | Сиргиан Палеолог Теодора Сиргианина |
Евгения Палеологина Кантакузина (на гръцки: Ευγενία Παλαιολογίνα Καντακουζηνή, ок. 1255 г. – след 1329) е византийска аристократка, племенница на император Михаил VIII Палеолог и сестра на българската царица Мария Палеологина Кантакузина.
Евгения е родена около 1255 г.[1] Тя е най-малката дъщеря на Йоан Кантакузин и на Ирина Комнина Палеологина. При управлението на никейския импераъор Йоан III Дука Ватаци бащата на Евгения е пинкерний, а по-късно и управител на малоазийската тема Тракезион.[2] Майка ѝ е дъщеря на великия доместик Андроник Палеолог и сестра на бъдещия император Михаил VIII Палеолог. След смъртта на Йоан Кантакузин майката на Евгения се замонашва под името Евлогия, но продължава да играе активна роля в политиката.[3] Евгения има още три сестри – Теодора[4], Мария[5] и Анна. Мария е омъжена за българския цар Константин I Тих Асен[5], Анна става съпруга на епирския деспот Никифор I Комнин[6], а Теодора по-късно става част от влиятелното византийско семейство на Раулите.[7]
Малко преди 1290 г. Евгения била омъжена за куманския вожд Сичган, а според друго мнение – за негов син, който приел християнството и станал известен с гръцкото име Сиргиан (Сир Йоан). След сватбата Сиргиан бил почетен от император Андроник II и с титлата велик доместик.[1] Евгения родила на Сиргиан един син – Сиргиан Палеолог Филантропин[8], и вероятно една дъщеря на име Теодора[9].
Съпругът на Евгения умира преди 1320 г., след което тя приела монашество, вероятно запазвайки името си.[10] В началото на 20-те години на XIV век обаче избухва гражданската война между император Андроник II и внука му Андроник III, в която се включва и синът на Евгения. Изглежда, че Евгения се заема да посредничи в конфликта между двамата императори, като през юни 1321 г. тя съдействала за сключването на договора при река Мелес – първото споразумение между враждуващите Андрониковци.[11] Тогава Евгемия се явява за първи път в лагера на младия Андроник III на река Мелес като пратеник на дядо му император Андроник II, представяйки исканията на стария император да получи достатъчно време, за да се оттегли в манастир.[12] Младият Андроник приема исканията и на свой ред изпраща по леля си своите искания да получи официално признание като наследник на престола, предлагайки той и дядо му да запазят властта си над съответните части от империята – Андроник II в Константинопол, а Андроник III в Одрин.[13] Евгения се завърнала в Константинопол с писмено изложени условията на младия Андроник, които дядо му посрещнал със задоволство.[14] Евдинственото опасение на стария император било относно личността на Алексий Апокавк – човек с прекалено скромен произход, когото Андроник III изпратил като свидетел на клетвите на стария император.[13] Евгения успокоила императора, като изразила убеждение, че с изпращането на Апокавк Андроник III не целял да унижи императора.[13] След като старият император подписал клетвата, Евгения е изпратена отново при младия Андроник заедно с протоасикрита Вардалий и някой си Каликринит, за да свидетелства на неговата клетва. Там тя предала на Андроник III за срещата си с дядо му и споменала думите на стария император за Апокавк. Тогава Андроник III уверил леля си, че Апокавк е бил изпратен единствено в качеството си на преносител на важно писмо, за какъвто обикновено се избирал някой по-незначителен служител, и че единственият, който имал правомощията да договори мира, била самата Евгения. След тази среща Андроник III подписал клетвата, а Евгения и делегацията се завърнали в Константинопол.[13]
Егения Палеоологина Кантакузина умира на неизвестна дата след 1329 г.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Nicol 1968, с. 24 – 25; Cawley 2011.
- ↑ Nicol 1968, с. 14 – 15; Cassidy 2004, с. 236 – 237.
- ↑ Cassidy 2004, с. 236.
- ↑ Cassidy 2004, с. 195.
- ↑ а б Cassidy 2004, с. 237.
- ↑ Cassidy 2004, с. 131.
- ↑ ODB, с. 1772; Cassidy 2004, с. 105.
- ↑ а б Nicol 1968, с. 24 – 25.
- ↑ Cawley 2011.
- ↑ Nicol 1968, с. 24 – 25; & Melichar, с. 117; 2017.
- ↑ Nicol 1968, с. 24 – 25; Melichar 2017, с. 117–118.
- ↑ Melichar 2017, с. 117.
- ↑ а б в г Melichar 2017, с. 118.
- ↑ Melichar 2017, с. 117 – 118.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Cawley, Charles (2011). EVGENIA Palaiologina Kantakouzene. Byzantium 1261 – 1453. – Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2012611453.htm#EvgeniaKantadiedafter1329
- ((en)) Cassidy, Nathan John (2004). A Translation and Historical Commentary of Book One and Book Two of the Historia of Geōrgios Pachymerēs (Thesis presented for the degree of Doctor of Philosophy of the University of Western Australia.), https://api.research-repository.uwa.edu.au/ws/portalfiles/portal/3219936/Cassidy_Nathan_John_2004.pdf
- ((en)) Melichar, Petra (2017). Imperial Women as Emissaries, Intermediaries, and Conciliators in the Palaiologan Era. – Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik, 67. Wien: Österreichische Akademie der Wissenschaften, 103-128, https://austriaca.at/0xc1aa5576%200x00390f81.pdf
- ((en)) Κατσιαμπούρα, Γιάννα (1 август 2002). Theodora Raoulaina (translated by Koutras, Nikolaos). – Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Μ. Ασία (Encyclopedia of the Hellenic World, Asia Minor). Athens, Greece: Foundation of the Hellenic World, http://www.ehw.gr/l.aspx?id=8479, посетен на 26 април 2012
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium, 4. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((en)) Nicol, Donald M. (1968). The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100 – 1460: A Genealogical and Prosopographical Study, Dumbarton Oaks studies 11. Washington, DC: Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, OCLC 390843