Д-8
Ислямска осморка или Д-8 (на английски: Developing Eight, D-8) е организация на бързоразвиващите се в икономическо отношение ислямски държави. Организацията е учредена на 15 юни 1997 година в Истанбул със силата на Истанбулската декларация от срещата на върха на държавните глави. Целите на организацията са подобряване на позициите на държавите членки в световната икономика, обогатяване и създаване на нови икономически и търговски отношения, засилено участие във вземането на решения на международно ниво и подобряване на жизнения стандарт на населението. Организацията за икономическо сътрудничество е форум, който не оказва отрицателно въздействие върху двустранните и многостранни ангажименти на страните-членки, произтичащи от членството им в други международни или регионални организации. Д-р Дипо Алам от Индонезия e ротационен генерален секретар на Д-8 със седалище в Истанбул – Турция.
Учредяване
[редактиране | редактиране на кода]Идеята за сътрудничество между големите развиващите се мюсюлмански страни е предложена от д-р Неджметин Ербакан, тогавашния министър-председател на Турция, по време на семинар на тема „Сътрудничество в развитието“, проведена в Истанбул през октомври 1996 година. Обмисля се сътрудничество на група страни от Югоизточна Азия и Африка. На семинара присъстват представители на Бангладеш, Египет, Индонезия, Иран, Малайзия, Нигерия и Пакистан. Тази конференция е първата стъпка към създаването на Д-8 и след поредица от подготвителни срещи организацията е създадена официално и започва дейността си.
Принципи
[редактиране | редактиране на кода]Организацията се базира на следните принципи:
- Мир вместо война.
- Диалог вместо конфронтация.
- Кооперация вместо експлоатация.
- Право вместо двоен стандарт.
- Демокрация вместо угнетение.
- Равенство вместо дискриминация.
Цитати от Петата среща на високо равнище на Д-8 (Бали, 2006 година) илюстрират някои от приложенията на главните принципи:
- „Ние се ангажираме да работим заедно за решаване на проблема с икономическите различия в рамките на нашите страни.“
- „Ние потвърждаваме нашия ангажимент да засилим сътрудничеството си в областта на енергетиката за развитие на алтернативни и възобновяеми източници на енергия.“
- „Ние подчертаваме значението на Д-8 за приноса му в икономическото развитие на страните-членки и гаранцията, че това ще насърчи световната търговия.“
Структура
[редактиране | редактиране на кода]Основни органи на Д-8:
- Среща на върха
- Съвет
- Комисия
Срещата на върха, която е главен орган на Д-8, се състои от държавните лидери на страните-членки.
Съветът се състои от министрите на външните работи на страните-членки. Той е органът, взимащ политическите решения на Д-8, и играе ролята на форум за задълбочено и всеобхватно разглеждане на проблемите.
Комисията е изпълнителният орган на Д-8. Тя е съставена от висши длъжностни лица, определени от съответните правителства. Всеки комисар отговаря за национална координация в страната си.
Държави членки
[редактиране | редактиране на кода]| среща | дата | държава | град |
|---|---|---|---|
| Първа | 1998 | Турция | Истанбул |
| Втора | 1999 | Бангладеш | Дака |
| Трета | 2001 | Египет | Кайро |
| Четвърта | 2004 | Иран | Техеран |
| Пета | 2006 | Индонезия | Бали |
| Шеста | 2008 | Малайзия | Куала Лумпур |
| Седма | 2011 | Пакистан | Исламабад |
| Осма | 2012 | Нигерия | Абуджа |
Общият брой на населението на Д-8 е около 900 милиона души, което представлява почти 14 процента от населението на света.
Бангладеш е най-големият износител на юта, допринасяйки за 80% от износа в света. Чай и ориз, са другите основни земеделски култури. Откриването на природен газ в Бенгалския залив показва големите запаси готови за експлоатация.
Египет. Основните природни ресурси са нефт и газ са основни природни ресурси. Въпреки че размерът на петролните резерви е относително скромен, доказаните и потенциалните запаси на газ са значителни. Залежите на фосфат са значителни. В селското стопанство Египет произвежда и изнася висококачествени памук, ориз, захарна тръстика, цитрусови плодове и зеленчуци.
Индонезия е богата, както на земеделски ресурси, така и на петрол и природен газ. Минералните ресурси включват въглища, калай, боксит, мед и никел. Страната е основен производител на палмово масло, кафе, какао, естествен каучук и изделия от дърво.
Иран има една от най-старите петролни индустрии в региона, с 9 на сто от известните резерви в света. Залежите на природен газ са значителни, втори по големина в света. Иран също има минерални ресурси, включително желязна руда и боксит.
Малайзия продължава да играе важна роля на световния пазар като доставчик на калай и каучук. Добивът на нефт и природен газ засилва своята значимост. Страната продължава да бъде световен лидер в производството на тропически дървен материал.
Нигерия има залежи на петрол с високо качество и ниско съдържание на сяра и леки метали. Има и сравнително големи находища на газ, както и голямо разнообразие на минерални ресурси. В селското стопанство какаото е значително перо от износа, след петрола.
Пакистан. Докато петролните ресурси са относително скромни в Пакистан, страната разполага с широка гама минерали, магнезит, варовик, мрамор, и доломит. Пакистан е основен производител на култури като памук и ориз.
Турция разполага с разнообразна ресурсна база. Страната има капацитет за производство на широк спектър от култури. В действителност Турция е една от малкото страни в света, самостоятелни в производството на храни. За енергийните си нужди, Турция използва ВЕЦ, благодарение на водните си ресурси. Съществуват значителни подземни богатства като боксит, хром, желязна руда и лигнитни въглища.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Baris ADIBELLI, Büyük Avrasya Projesi (Greater Eurasia Project) IQ Yayınları, İstanbul, 2006. Архив на оригинала от 2008-09-12 в Wayback Machine.
- www.developing8.org
- www.mfa.gov.tr
- Откриване на Шестата среща на върха на Д-8 от външния министър на Малайзия
