Направо към съдържанието

Дългоопашата вискача

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дългоопашата вискача
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Чинчилови (Chinchillidae)
род:Планински вискачи (Lagidium)
вид:Дългоопашата вискача (L. viscacia)
Научно наименование
(Molina, 1782)
Разпространение
Дългоопашата вискача в Общомедия
[ редактиране ]

Дългоопашата вискача (Lagidium viscacia) са вид дребни бозайници от семейство Чинчилови (Chinchillidae).

Видът е разпространен в Андите, на територията на Перу, Боливия, Чили и Аржентина. Обитава скалисти местности на надморска висичина от 2500 до 5100 m. в места бедни на растителност.

На външен вид приличат на зайци. Козината е гъста и сива, опашката дълга. На всички крайници има по 4 пръста.

Периодът на чифтосване продължава от октомври до декември. Бременността продължава 120 – 140 дена като много често ражда само по едно малко. Още от първия ден на раждането си малките могат да се хранят с твърда храна.

Дългоопашатата вискача е дневно животно, което се храни с треви, мъхове и лишеи.

Хората отстрелват малките бозайници заради меката козина и месото им. В резултат на ловуване, числеността на вискача намалява.

  1. Lagidium viscacia (Molina, 1782). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)