Дългоопашата вискача
Дългоопашата вискача | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Molina, 1782) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Дългоопашата вискача в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Дългоопашата вискача (Lagidium viscacia) са вид дребни бозайници от семейство Чинчилови (Chinchillidae).
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Видът е разпространен в Андите, на територията на Перу, Боливия, Чили и Аржентина. Обитава скалисти местности на надморска висичина от 2500 до 5100 m. в места бедни на растителност.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]На външен вид приличат на зайци. Козината е гъста и сива, опашката дълга. На всички крайници има по 4 пръста.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Периодът на чифтосване продължава от октомври до декември. Бременността продължава 120 – 140 дена като много често ражда само по едно малко. Още от първия ден на раждането си малките могат да се хранят с твърда храна.
Начин на живот
[редактиране | редактиране на кода]Дългоопашатата вискача е дневно животно, което се храни с треви, мъхове и лишеи.
Връзки с хората
[редактиране | редактиране на кода]Хората отстрелват малките бозайници заради меката козина и месото им. В резултат на ловуване, числеността на вискача намалява.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Lagidium viscacia (Molina, 1782). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)